Белите кораби

27 mar 2004, 11:42

Poesía

1169 0 2

Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга
рокля
с накацали на нея
слънчогледи.
Пристъпя леко, плавно
в косите й естествено
са вплетени
гондоли.
Не се обръща
за да види усмивките
на шарени чадъри -
то бърза
към скалата в края
на деня.
Там чака го
на светлината нощния пазач.
И двамата ще пеят
дълга песен
на студа,
дъжда
и волните вълни
на корабите бели
в сърцата...
понеже
двама са!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bogpan (Божидар Пангелов)

2004-03-29T22:48:05+03:00

В потледите на сърцето
се случва вълната
като мечта...
lilium (Катина Иванова)

2004-03-29T17:09:22+03:00

Почувствах погледа им влюбен
в безкрая на вълната
чистота и сиянието в сърцата
тази песен е изпята и от двама
споделено!