byboJle4e`f
421 el resultado
Във мислите ми ходиш с тихи стъпки
и сякаш в мене пускаш корабни платна.
Дали е истина това, че ми се случваш,
или си мираж вълшебен в миг на самота.
Дали не си роден от тъжни рими, ...
  812  13 
Тя обича престижния блясък
и се радва на много усмивки,
аз пък безгрижно минавам нататък,
без да моля за празни въздишки.
Тя умее да бъде скандална, ...
  718  19 
Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било, ...
  600 
Открадни ми тази нощ последна, открадни
и в своя танц по малко ме увличай.
Пенливо вино съм, от устните ми пий,
жена, която, всички тайни разсъблича.
Открадни ми! И с длани нежни ме гали. ...
  707 
Не ме лекувай със измислени целувки!
Аз нямам нужда да съм по-добра.
С разделите съм свикнала. И с всичко,.
болката в гърдите ми е вече тишина.
Постой за миг до мен преди да си отидеш, ...
  679 
Не, не съм се влюбила, не съм!
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли... ...
  675 
Жените завиждаха за нежната и плът.
Подминаваха я с погледи на диви псета,
а мъжете им, с червени устни като кръв,
с очи разкъсваха от нея всяка дреха.
Лицето и се криеше под тежък грим, ...
  2157  23 
Не искай да ме имаш утре,
щом днес не можеш да ми угодиш.
Погледнеш ли очите ми са утрин,
която в твойта нощ по навик не боли.
Не искай да ме имаш вечност! ...
  673  14 
Не се забравят лесно две очи любими,
с които всяка своя мисъл си делил.
Не ме вини, изминаха се толкова години,
а онзи поглед... все още ме гори...
Не се забравят лесно топли длани, ...
  753 
И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...
  627 
Ти казваше, че кучките не молят,
не познават огъня на чистия морал,
не знаят силата на истинската воля
и болката от туй, че всичко си им дал.
Те, кучките, не търсят своята утеха ...
  600  14 
Една старица подаряваше усмивки,
зад ъгъла надеждно протегнала ръка.
Косата и, небрежно вързана на плитка,
откриваше в лицето и безброй слънца.
Подритваха я уличните минувачи. ...
  704  16 
Снощи се сгодихме с Бог...
Напихме се в кварталното капанче.
От водката ни лъхна на живот,
ударихме го на любов и танци.
Доливаше ни в чашите кръчмарят. ...
  660  19 
От този свят без нищо си отиваш.
Разплита се животът в непотребна кал.
Не взимаш болката, и радостта не
взимаш,
какво от туй, че честно си живял. ...
  712  22 
Ще ми олекне ли, да кажа, че ми писна
от Всичкото, от мене си, дори от тебе?
Е, вярно е, не малко си ми липсвал,
а три години не са никак кратко време...
Ще ми олекне ли! Сърцето ми е атмосфера. ...
  779  18 
Валеше като из ведро. Очевидно приближаваше буря. Вятърът свирепо се блъскаше в прозорците, а клоните на дърветата издаваха свиреп звук.
Кафето беше пълно с хора, които изтриваха водата от телата си. Опитвах се да не мисля за дъжда, а да се пренеса у дома, където ме очакваха двете ми малки момчета. ...
  861 
Не съм безгрешна! Вярвайте, не съм...
Двете крайности във мене се пресичат.
Понякога съм нереална като сън,
или пък тази, дето на мене не прилича...
И луда съм, и страстна... Раждам ветрове. ...
  1569  18 
За жените, казват, кучки сме били...
Докрай да се раздаваме, не можем.
И никой мъж не може да ни устои,
щом чара си във действие приложим.
Били сме лоши, даже безсърдечни. ...
  1205  17 
Все още те търся
небрежно
по тъмните сенки
на времето...
Ръцете, болящи ...
  781  10 
Не се намерихме във времето. Бе късно
неистово да просим тежки извинения.
Раздялата боли изгарящо, а всъщност
боляха устните във тъжно откровение.
Разминахме се и всичко беше същото... ...
  761  13 
Разкажи ми за онези самодиви, дето нощем
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен, ...
  816  13 
На Станислав
Зима беше. Началото на февруари,
когато нещо в мене устремено бързаше.
Улиците пусти, заледени тротоарите,
злобно в нищета проскърцваха. ...
  815  10 
Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо, ...
  745  13 
Разделяме се днес задружни и сплотени,
безкористно мечтаещи за този ден.
През пръстите се плъзна тихо времето
до този миг. И тъжен... И студен...
Изпращаме с цветя красивите години, ...
  7141  15 
Сълзите парят като неугаснала жарава
и капят в сърцето ми простреляни в нощта.
Дъждът вали и спомени изгубени се раждат
за първата любов, оставила следа...
Лицето ми... Лицето ми е само пламък, ...
  741  15 
Не плачи за мен, когато си отивам
от този свят... за мене не плачи.
Болката не стихва с... виното
или с тъгата в твоите очи.
Усмихни се, ...
  772 
Звездите също плачат, когато завали,
когато капките преплитат се в земята.
Очите ти, очите черни, на орли,
попиваха дъжда с вкуса на вятър.
Тогава казваше, че Господ е сърдит ...
  951  24 
Изпепели ме с поглед! Хайде, давай!
Щом искаш да ме имаш, не жали...
Веднъж опиташ ли, сърцето ти от камък
в ръцете ми неистово ще запламти.
По кожата си тръпна да усетя аромата ...
  780 
С огромна благодарност към Елишка!
Изчезваш ненадейно като сянка
по тъмните ъгли на мисълта ми.
Да те обичам, може би не трябва,
но празен пък без тебе е денят ми. ...
  682  12 
Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още... ...
  587  12 
Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник.
Отивам си. От гордост си отивам...
И църквата остана без икони. ...
  698  10 
Животът е хубав тук и сега,
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.
Животът е най-ценния дар, ...
  599 
Любов ли бе туй, дето
моят свят до крайност промени?
Красиви са
и птиците,
и вятъра, ...
  809  12 
Поисках те за себе си от страх,
че може утре от мен да си отидеш.
Страхлива бях и подла бях,
затуй, че исках само да те имам.
Кръщавах те с различни имена ...
  1133  18 
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето. ...
  786  15 
До болка романтична съм, а ти не си
от тези, дето лесно се обичат.
Любовта за теб е мост към две очи,
единствено когато виждаш смисъла.
До крайност се раздавам, ти пък не... ...
  830  10 
Със твоя пристан тъжно се разделям.
Най-хубавите си години ти дарих.
Последен звън. Кому е тая смелост,
щом в очите парят неизплакани сълзи?
На прага ти сега безмълвно търся, ...
  8314  15 
Не си отивай! Тъй е рано.
В нощта пропяват тихичко щурци,
но без тебе няма смисъл. Няма!
Една звезда във миг ще изгори.
Не си отивай! Утрото пропява. ...
  1592  31 
А думите ти хапеха... Безбожно,
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска ...
  694 
Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.
Помилвай ме със топлата си длан. ...
  824  12 
Propuestas
: ??:??