carmina
7 el resultado
Не са сълзи, а дъжд от диаманти,
късчета лед от нечути молби.
Забравих думите ти, пак проклинам дните.
Вървя след тях, a мисля че си ти.
Във локвите потъват глухo стъпки ...
  515 
... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...
  728 
С връх на карфица обирам пепел от клечка кибрит.
По спомен сглобявам: къде точно беше пропит?
Пак давя съня си в надежди, без грях,
а буря от спомени вкарва в очите ми прах.
За снежните преспи чакам в моето голо поле. ...
  495 
Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...
  574 
Не знаеше дали отново ще може да рисува пеперуди. В малката ù стая всичко беше толкова сухо... Сухо, но старо и познато. Чувства в буркан с мирис на препарирано, тлееща малка страст. Нищо от това не я интересуваше: не прибледняваше при вида на кръвта си по пода и не се целуваше с призраци, а по-скор ...
  700 
По-приказна от пясъчни замъци,
с душа по-тъжна от зимно небе,
тя пази ревниво старите рани:
под кожата бяла крие се въглен-сърце.
Едно болно дете шъпне молитва в краката ù, ...
  493 
В тази безвакуумна стая всичко е сухо до крясък. Извалях предпоследния си дъх за две думи, чиито смисъл си измислих. Дъждът от клетви закъснява вече с месец и под мене е Сахара.
Замълчах и снощната буря отнесе дома ми. Усмихвам се налудничаво, пометена от някое вчера дълбаещо тунели в гърдите ми. Съ ...
  494 
Propuestas
: ??:??