di_t
237 el resultado
– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
  674  11 
Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...
  1143  12 
После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...
  1044  12 
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
  1471  14 
Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
  783 
Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
  591 
Баба Меца се събуди
тръгна, но се позагуби
в горичката прекрасна
много тя се позахласна.
Гъби дири за закуска ...
  986 
315г. пр. хр.
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...
  1812 
Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...
  543 
Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...
  595 
Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...
  980 
Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...
  547 
Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...
  542 
Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...
  567 
Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ...
  1980  19 
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи, ...
  1364  20 
След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ...
  1325 
Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...
  2286  12 
Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...
  1130 
Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена събор ...
  504 
Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...
  474 
- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...
  983 
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
  925 
След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..
  916 
Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…
  869 
Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
  1443  12 
Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...
  646 
Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...
  761 
Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...
  604 
Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но ...
  732 
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса. ...
  807 
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ...
  637 
Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява. Май страхът… не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след ...
  804 
Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ...
  804 
А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
  659 
- Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
  807 
Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
  667 
Propuestas
: ??:??