diesto
1.040 el resultado
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
  332 
В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
  315 
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
  304 
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
  321 
И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
  374 
Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
  305 
Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! ...
  323 
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
  306 
След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...
  374 
Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...
  298 
Пред себе си признавам, че е трудно
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
  313 
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
  261 
Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...
  315 
Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
  292 
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
  285 
Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...
  299 
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
  307 
И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...
  375 
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
  294 
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
  440 
Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
  777 
Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
  629 
Понякога се питам от неволя -
какво ли ми е струвало да вярвам?
Дали свенливо не живях разголен
за обич все да се надявам...
Дали не бях нахално разточителен, ...
  324 
Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
  265 
Ти си първият ден от моето щастие.
Аз те чаках живот - половин.
Преживях много болки и страсти,
и инфаркт. (Слава Богу - един.)
Ти си мойта молитва за сила, ...
  279 
Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
  295 
Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
  265 
Трябва ми още малко време,
да повярвам, че ти си истинска,
без да искам от Бог пояснение
във живота защо ми липсваше...
И с какво заслужих блаженството ...
  294 
В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
  312 
Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
  307 
Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
  770 
По мои сметки, вероятно,
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...
  361 
За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
  816 
Не ми отиват цветовете,
които виждате във думите.
За два-три часа съм поет.
(Щом в миг политнат пеперудите)
А после някак радостта ми ...
  380 
Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...
  352 
А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
  545 
Добре дошла! О, празник за ръцете,
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. ...
  309 
Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
  754 
Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...
  443 
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
  359 
Propuestas
: ??:??