22 dic 2023, 22:00

Двеста и седмата кост 

  Poesía » De amor, Filosófica
290 1 0
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години,
(през които, загубен се търсех)
с неподправена детска наивност,
във юмрук бях стиснал гнева си.
Но преглъщах сълзите по мъжки,
на несгодите свъсено гледах.
Нямах никъде моето вкъщи,
нито в никой за миг да приседна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??