efina
33 el resultado
Посветено на децата от група"Маргаритки" ЦДГ"Щастливо детство"
Обичам ги децата!
Те са ми въздухът и водата,
островът са на чистотата!
Те са ми опора и сила ...
  645 
Колко е хубаво да се усмихваш
и слънце в душата ти да грее,
бурята с лъчи да прогонваш,
светлина сред облаци да рее.
Колко е хубаво да се усмихваш! ...
  876 
Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват, ...
  637 
***
Зареяна в небесните звезди,
прегръщат ме безкрайни ширини,
съзрях мъниста - твоите очи,
проблясъци на искрени сълзи.
Въздух вдишах - бяла светлина, ...
  651 
Измислен ли си, или те има?
Въображаем ли си, или не?
Сърце си ти на океана
и с живот даряваш ме!
С лице на ангел - ...
  674 
Искам да бъда нежна мелодия,
дори само звук от песента ти...
Искам да бъда вятър наесен
и да те докосвам, тъй си по-лесен...
Искам да бъда твоя мечта, ...
  692 
Лято е.
Зелено е.
Жива съм.
Чудно е.
Синьо е небето. ...
  632 
На гости сме на този свят
за дълго, някои за кратко,
на гости сме на този свят,
а си живеем сладко, сладко...
Но когато у Дома се завърнем, ...
  667 
Защо ли не ме погледна?
Не се усмихна,
дума не отрони?
Защо обърна гръб?
Да не би да се страхуваш ...
  570 
За теб съм синьото небе,
за мен си бурното море,
за нас е морската звезда,
в синьо прекрасна мечта!
Но защо на брега е сама? ...
  911 
Не ме карай да те мисля,
ще изгоря!
За да забравя,
спомени ще изпепеля!
Не ме карай да мечтая! ...
  810 
Ти си ярко слънце,
обич, топлина!
Ти - луна сияйна,
в мрака светлина!
Ти - море безкрайно, ...
  702 
Говори ми мили думи,
говори ми с глас вълшебен,
пренеси ме в свят неземен...
Аз обичам, само любя,
аз мечтая и копнея, ...
  728 
Пак ще има пир.
Ще пируват с мойта наивност.
Ще разкъсат до кости
душата ми!!!
Хищни хиени. ...
  844 
Да си срамежлив е срамно,
да си горделив е важно!
Да гледаш отвисоко,
да плюеш напосоки!
Да си скромен и свенлив! ...
  998 
По-бял ли е снега?
По-бял, по-бляскав!
Мрачна бе нощта,
безстрашен и страха!
Добре, че съмна. ...
  699 
Кой го цени?
Живота отмерен?
Кой го цени?
Народ ли безверен?
Кой благодари ...
  924 
Любов! Тя тежи ли?
Не! С нея олекваш,
в безкрая политаш.
Любов! Тя греши ли?
Не! С нея прощаваш, ...
  940 
Няма ред в мойте мисли...
Хаос... пълен хаос цари...
... но подреден е животът ми
къща, съпруг, деца и пари...
обич, щастие и радост... ...
  751 
Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита, ...
  740 
Обичам... мечтая за Рая!
Мразя... страхувам се от Ада!
Живота... отвеяно живея!
Смъртта... неизбежна ме чака!
Казват, че съм още млада, ...
  624 
Чуваш ли я тишината,
чуваш ли я как крещи?
Как ме мъчи шумотата,
в ушите как кънти?
Гласове от вдън тъмата ...
  534 
Актьор е всеки в живота нареден
и ролята своя играе зареден
с безброй маски за различни сцени,
с хиляди лица - остават заблудени.
Добрите актьори, аплодирани бурно, ...
  750 
Красива роза - букет от чувства,
красива роза - подарък за мен.
Красива роза с капки роса,
красива роза е в мойта душа.
Красива роза приемам с любов. ...
  845 
Обичам да ме гледаш,
с поглед да ме галиш,
обичам да се взираш,
огън в мен да палиш.
Обичам да се усмихваш, ...
  751 
Младостта е цветна красота
като пролет бяла избуяла -
нежна, с много чудеса,
будна - жива разцъфтяла.
Но животът попива красотата, ...
  719 
Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...
  774 
Стоя в стаята замислена, сама -
избягваща външната черна тъма.
В нея се опитвам и своите мисли събирам
думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам
и на листа бял хартия започва да изтъква - ...
  647 
Дали са грешни ръцете ми!
Не знам! Може би!
Грешни са ръцете ми.
О, Господи, прости!
Дали са грешни нозете ми! ...
  899 
Малки, плахи същества-деца,
цветя на майката Земя.
О, Боже, колко са красиви,
скромни, шумни и игриви,
с ясни бисерни очи - ...
  1902 
Скали високи, горди се издигат,
зловещи и коварни до небето стигат.
Аз стоя, прикована до скалата,
впила поглед в далечината.
Ето я. ...
  804 
Спомени
възкръсват в мен сега,
спомени,
не мога да ви спра!
Отдавна ви заключих ...
  957 
Използвани думи, от говорене изтъркани,
на простия човек простите думи объркани
долитат от простия мъничък свят,
от тяхната сила изпадам в несвяст.
Нахлуват в мен и една по една се редят, ...
  680 
Propuestas
: ??:??