etikki
100 el resultado
Когато слънцето изчезне
и падне меко вечерта,
и във звезди небето блесне,
а аз стоя съвсем сама,
когато дъжд навън ме вика, ...
  647 
Кога изгубих своята усмивка
и почна да горчи от тишината?
Кога реших, че всичко е преструвка,
а приказки се пишат за децата?
Защо съм изморена от безверие, ...
  678 
Мога да бъда всякаква.
Не ми казвай колко съм нежна.
Не ми казвай колко съм праведна
и цялата безметежна.
Мога да бъда истинска ...
  710 
Искам само да те има-
в устните ми и по пръстите,
във звука на твоето име
мислите ми са разпръснати.
Искам само да си с мене - ...
  596 
Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.
За нечии ръце, нозе, коси.
Луната уморено ме изчаква,
навярно ще започне да вали.
А аз повтарям... Слушат ли? Едва ли. ...
  697 
Тръгваш си, отнемайки дъха ми,
и отиваш толкова далече.
Тръгваш си, отнасяйки съня ми,
в твоя ден и в топлата си вечер.
Вземаш ми внезапно и покоя, ...
  831 
Така ми се влюбва, разбираш ли?
Във твоите пъстри очи,
които съня ми разбиват
и палят в небето звезди.
Така ми се влюбва в умората, ...
  4701  10 
Недей да ме наказваш със мълчание.
Изгубвам се, когато пак мълчиш.
И всеки дъх за мене е страдание
и всеки миг във мене ти горчиш.
Гласът ти ми е нужен, за да мога ...
  1154 
Сърцето ми те иска безпощадно.
Звездите шепнат името ти в мрака.
А устните ми пак те търсят жадно
и дланите ми допира ти чакат.
И мислите ми литват като птици, ...
  1282  10 
Кажи ми поне правилата,
щом малки игри ще играем.
Мъжът си ти, аз съм жената,
но всичко е сякаш на заем.
Когато звъни телефона ...
  703 
Днес цялата съм само тишина...
А някога ме следваше гласът ти.
Навярно има хиляди неща,
с които по-различен е светът ми.
И носи ме в ръцете си съня, ...
  728  11 
Отново съм будна, а вече е ден...
Но може би ти ме сънуваш.
И знам, че напред продължаваш без мен
и споменът нищо не струва.
Но може би в този безмилостен сън ...
  665 
Вървя сред срутените кули
на нашия въздушен замък.
Сълза на устните ми пари,
сърцето ми - сменено с камък.
Крилата ми - пречупени и слаби, ...
  550 
Сбогувам се с горчивите си мисли,
а устните ти още са по мен...
Започвам със мечтите си на чисто.
Светът след теб е малко уморен.
Сбогувам се с копнежа да ти давам ...
  727 
Този свят е странен по презумпция,
нищо че живеем в него всички.
Тишината дом е на безумците,
затова навярно я обичам.
И безумно в нея се оглеждам, ...
  818 
Започнах със всичко на ново.
Измислих си нови надежди.
Изпих своята чаша с отрова,
изхвърлих куп пазени вещи.
И мислех, че с жълтите листи, ...
  507 
Отдадох ти безсънните си нощи,
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още,
в ръцете си, в косите си, в дъха.
Копнеех за очите ти и чаках, ...
  708 
Уморих се да гоня надежди,
които пропадат във мрака.
От цялата дадена нежност,
която невърната чакам.
От толкова дълго очакване, ...
  808 
Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само ...
  762 
Изморих се да бъда скала
в океани от мъжки тревоги.
Изморих се да бъда добра
или, може би, просто не мога.
Искам нещо да вика във мен ...
  1101 
Отново е нощ, а аз съм сама,
безсилна съм даже да плача.
Виси над прозореца тъжна луна
и споменът нищо не значи.
На молещи длани обърнала гръб, ...
  512 
Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани ...
  752 
Есен е. Дори и във душата ми.
Есен е, с опадали листа.
Мрачно е, студено е и няма те.
Вятърът клюкарства със дъжда.
Тръгвам по помръкналите улици, ...
  578 
Може някой ден да ме намериш
в сенките от стара топлина,
в устните ми - силни като вино,
топли като лятната земя...
Може някой ден да ме докоснеш ...
  650 
Събирам си останките след тебе.
Не беше най-достоен за обичане.
Не си ми като вярата потребен.
Не си ми невъзможен за отричане.
Не ми помогна да погребвам своите трупове. ...
  982 
Изгубихме се някак с тебе, Господи...
Не идвам вече в бялата ти църква.
И ти не идваш в мислите ми бродещи.
Доброто някак с лошото обърках.
Раздадох и последната си риза. ...
  642 
Ти беше просто спирка във живота ми.
Не можеш да дадеш любов неискана.
Не можеш да помогнеш на тревогата,
не можеш да придаваш в мене смисълa.
Аз скитам денонощно във терзания ...
  585 
Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе, ...
  631 
Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...
  577 
Да, върви!
Други тръгваха вече.
И надявам се, че са щастливи.
Не оставай до мен, но далечен,
щом не вярваш, че с тебе сме живи. ...
  652 
Навярно за тебе съм просто жена,
прелитаща в твоите чувства,
стремглаво и лудо, като река,
която в полята препуска.
И всъщност навярно ще има след мен ...
  957  14 
Остани, само миг остани
и не тръгвай от моите мисли,
цяла пропаст сега ни дели,
а сърцето ми още те иска.
И не пита дали е уместно, ...
  527 
Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...
  698 
Очите си дори ако изплача,
не мога да си върна целостта.
Парчетата от мен се валят в здрача,
изплетен от умора и тъга.
И тръгват по следите ти да тичат, ...
  520 
Аз някога живеех като птица.
Небето беше дом, а през нощта
във моите конопени зеници
се раждаше и беше любовта.
И някога бях силна като буря, ...
  713  10 
На дявола бих се продала
да мога със тебе да бъда.
Сърцето ми нека е спряло
и нека това е присъда.
Бих станала лъч светлина, ...
  951  11 
Дъждът изми улиците, както сълзите-душата ми.
Заедно с падащите капки изчезваше прахът на умората, калта на преживяните разочарования, мръсотията на ежедневието. И с всяка следваща, сърцето ми ставаше по-чисто, а мислите-по-истински. И верни.
Тъгата ми се разтвори в тях.
Стичаха се по лицето ми, отм ...
  575 
Пак търся сляпо някаква утеха,
а мислите ми лутат се във мрака.
Към дланите ти, нищо че ми взеха
усмивката...
Отново ще ги чакам. ...
  619 
Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...
  817 
Преди да си отидеш, отрежи
косите ми, запомнили дланта ти,
и устните ми някак изгори,
за да не пазят в себе си дъха ти.
Ръцете ми с вериги окови, ...
  828 
Propuestas
: ??:??