Heartfelt
45 el resultado
Плаче дъждът по стъклата прозоречни.
Пише есе за самотни сърца.
Търся амнезия. Никакви спомени.
Мъничка доза утеха в нощта.
Чашка, салатка… Програмата – същата. ...
Пише есе за самотни сърца.
Търся амнезия. Никакви спомени.
Мъничка доза утеха в нощта.
Чашка, салатка… Програмата – същата. ...
1803
10
20
Беше хубаво време, нали, златокосо момиче?
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.
Беше нашето време, нали, златокосо момиче? ...
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.
Беше нашето време, нали, златокосо момиче? ...
1186
4
13
Да усетиш дъха на настъпваща есен -
как земята изстива,
как вехнат цветята
и да чуеш как вятърът свива във песен
приглушения стон на отстъпващо лято; ...
как земята изстива,
как вехнат цветята
и да чуеш как вятърът свива във песен
приглушения стон на отстъпващо лято; ...
1584
11
Когато мисълта ти се отвори,
събрала всички бръмбари отвън;
сърцето ти когато заговори,
макар и да е времето за сън;
когато във душата ти въздъхне ...
събрала всички бръмбари отвън;
сърцето ти когато заговори,
макар и да е времето за сън;
когато във душата ти въздъхне ...
699
1
8
Тя е твоя, приятел! Тя е цялата твоя!
Аз не съм подходящ – изостанах със малко.
Ти сега си до нея, аз се спрях зад завоя -
не завих, а се спрях в колебание… Жалко!
Тя сега е до теб. И до теб ще остане ...
Аз не съм подходящ – изостанах със малко.
Ти сега си до нея, аз се спрях зад завоя -
не завих, а се спрях в колебание… Жалко!
Тя сега е до теб. И до теб ще остане ...
1440
2
4
Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -
нищо друго, освен нерешими въпроси.
Пак посягам към теб и отново те искам,
без да знам докъде е разумното в риска.
Пак те гледам стаен там, на тясната пряка - ...
нищо друго, освен нерешими въпроси.
Пак посягам към теб и отново те искам,
без да знам докъде е разумното в риска.
Пак те гледам стаен там, на тясната пряка - ...
749
3
4
Как да тръгна от тук? Пуснах корени в тази скала,
на която стоя сякаш вече хиляда живота -
овършана от зли ветрове заскрежена ела
на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.
Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят, ...
на която стоя сякаш вече хиляда живота -
овършана от зли ветрове заскрежена ела
на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.
Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят, ...
1122
14
Как ми се иска, ако знаеш,
веднъж да ми кажеш нещо,
веднъж да ми се обадиш…
И аз ей тъй да се отплесна
в празни приказки - за живота ...
веднъж да ми кажеш нещо,
веднъж да ми се обадиш…
И аз ей тъй да се отплесна
в празни приказки - за живота ...
966
1
10
Знам, че вече е минало… Знам, че всичко остана
във прашинка от времето някъде там,
дето всички звезди са на ръст разстояние,
а земята – постеля за влюбени…
Знам, ...
във прашинка от времето някъде там,
дето всички звезди са на ръст разстояние,
а земята – постеля за влюбени…
Знам, ...
757
3
Това е всъщност „Сбогом“… И тежи…
И пак не слушат пръстите ръката
и се изплъзва лùстът, и трепти…
Това е всъщност „Сбогом“ с днешна дата.
Моливът тихо скърца в опит плах ...
И пак не слушат пръстите ръката
и се изплъзва лùстът, и трепти…
Това е всъщност „Сбогом“ с днешна дата.
Моливът тихо скърца в опит плах ...
1968
4
16
И само нощем съм себе си -
когато съм сам -
тогава дишам…
И пиша,
макар да знам, ...
когато съм сам -
тогава дишам…
И пиша,
макар да знам, ...
929
1
15
Бутилка «Шираз», отразяваща сребърен свещник.
Догаряща свещ,
чаши, пълни с рубинена страст.
Букет от умиращи рози…
Последната среща – ...
Догаряща свещ,
чаши, пълни с рубинена страст.
Букет от умиращи рози…
Последната среща – ...
1043
3
Да си честита днес! Да си честита!
Днес слънцето за тебе само свети!
Луната дирижира, а звездите
подемат в хор със своите планети
тържествен химн! Кометите прелитат, ...
Днес слънцето за тебе само свети!
Луната дирижира, а звездите
подемат в хор със своите планети
тържествен химн! Кометите прелитат, ...
700
4
Не прегръдка, а стих във нощта…
Нищо друго за даване нямам -
ровя с крак в пепелта от страстта,
пиша думи, редя монограми…
Миг от вечност и спомен за дъжд - ...
Нищо друго за даване нямам -
ровя с крак в пепелта от страстта,
пиша думи, редя монограми…
Миг от вечност и спомен за дъжд - ...
1018
12
Далече... Толкова далеч остана любовта -
до някакъв завой на малка гара,
където смръщеният ден целуваше нощта,
приседнал на ръба на тротоара.
Една китара плачеше до тях с напевен глас, ...
до някакъв завой на малка гара,
където смръщеният ден целуваше нощта,
приседнал на ръба на тротоара.
Една китара плачеше до тях с напевен глас, ...
769
3
Нали ти казах, че ще ме забравиш?
Тогава се усмихна и отрече -
не можело да стане... Ала стана!
Там - в миналото някъде, далече -
там някъде си хвърлила баласта. ...
Тогава се усмихна и отрече -
не можело да стане... Ала стана!
Там - в миналото някъде, далече -
там някъде си хвърлила баласта. ...
736
5
... тогава се съблякох по душа,
по-скоро по останките от нея...
Съблякох се, но ти не я видя
или пък се направи на разсеяна -
решила бе... В очите ти видях, ...
по-скоро по останките от нея...
Съблякох се, но ти не я видя
или пък се направи на разсеяна -
решила бе... В очите ти видях, ...
816
1
8
"...И не знаеш,
защо със коприва,
превързваш си раните.”
~Endless~
И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш, ...
защо със коприва,
превързваш си раните.”
~Endless~
И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш, ...
1117
1
8
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде...”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Сега навярно спиш... А аз не спя,
седя на този пуст подветрен бряг
с едно море - и т ...
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Сега навярно спиш... А аз не спя,
седя на този пуст подветрен бряг
с едно море - и т ...
1024
2
11
Това не е писмо, а просто сянката на времето,
попаднала в забързания ден -
по делнично препускащ, пак захапал стръвно стремето
на бъдещето... Най-обикновен,
залисан сам във себе си, загърбил всичко минало, ...
попаднала в забързания ден -
по делнично препускащ, пак захапал стръвно стремето
на бъдещето... Най-обикновен,
залисан сам във себе си, загърбил всичко минало, ...
926
2
Не ни постла небето одеяло...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.
Не стигнаха до тебе всички думи, ...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.
Не стигнаха до тебе всички думи, ...
1746
2
11
Раздадох се - до голо... Последната си риза
сега простирам тук - на ешафода,
на кладата от думи. Безцветен е ескизът
на сцената - цветът не е на мода
във този неудобен, ненужен свят. Не пасва - ...
сега простирам тук - на ешафода,
на кладата от думи. Безцветен е ескизът
на сцената - цветът не е на мода
във този неудобен, ненужен свят. Не пасва - ...
833
6
Мълчиш... Седиш си тихо и мълчиш,
а мене ме разкъсват урагани!
Главата ми се пълни със мъгли,
притисната във потните ми длани...
Мълчиш... И аз мълча... А в мен крещи ...
а мене ме разкъсват урагани!
Главата ми се пълни със мъгли,
притисната във потните ми длани...
Мълчиш... И аз мълча... А в мен крещи ...
1504
1
14
Ти се криеш на края на нет-а,
аз - на другия край на Земята.
Между нас - осем тъмни небета,
а под тях - два орисани свята
да засяват деня си със грешки ...
аз - на другия край на Земята.
Между нас - осем тъмни небета,
а под тях - два орисани свята
да засяват деня си със грешки ...
1024
2
17
Светът ми е плитък за давене,
но твърде дълбок, за да плувам...
Издигнах високо преградите
край него, и днес го рисувам
във думи, прошепнати с вятъра... ...
но твърде дълбок, за да плувам...
Издигнах високо преградите
край него, и днес го рисувам
във думи, прошепнати с вятъра... ...
924
11
Понеже нямам думи за наричане,
остава ми единствено да сричам
минутите, изтекли без обичане,
и с всяка сричка - тебе да изричам,
намерил се - без тебе да се губя, ...
остава ми единствено да сричам
минутите, изтекли без обичане,
и с всяка сричка - тебе да изричам,
намерил се - без тебе да се губя, ...
1190
16
Ех, каква я направихме с теб... Всичко как се обърка,
та каруцата пак е пред коня? Късмет ли е, що ли?!
Уж не трябваше тъй да се случва... И все ме човърка
нещо вътре и сам си задавам въпроса: Защо ли
си докарахме болест на здрава глава?! Кой да каже, ...
та каруцата пак е пред коня? Късмет ли е, що ли?!
Уж не трябваше тъй да се случва... И все ме човърка
нещо вътре и сам си задавам въпроса: Защо ли
си докарахме болест на здрава глава?! Кой да каже, ...
1371
4
Аз все още съм тук - на брега
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три... ...
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три... ...
698
3
Опитах, ала не успях...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви, ...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви, ...
690
1
Дали понякога прочиташ старите писма?
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб - ...
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб - ...
937
15
Сега разбрах, че ти си само вятър!
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето! ...
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето! ...
1067
23
Довечера ще дойда с мрака. Дали ще ми отвориш?
Отдавна времето изтри последните ми стъпки
от прага ти, за тях единствен споменът говори...
Ще дойда... Но не ми отваряй! За покрито с кръпки
безвремие не хвърляй сили... Просто помълчи ...
Отдавна времето изтри последните ми стъпки
от прага ти, за тях единствен споменът говори...
Ще дойда... Но не ми отваряй! За покрито с кръпки
безвремие не хвърляй сили... Просто помълчи ...
598
2
Заваля... И навън, и във мен.
Вън... отдавна не беше валяло,
а във менe вали... всеки ден.
Не проливно... Унесено, вяло…
С малки, бистри сълзици вода ...
Вън... отдавна не беше валяло,
а във менe вали... всеки ден.
Не проливно... Унесено, вяло…
С малки, бистри сълзици вода ...
675
8
Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...
709
8
Снощи мярнах във стаята малка муха...
Влязла беше, изглежда, от тъмното вън,
запленена от бледия плам на свещта
върху масата. Вече се готвех за сън,
но мушичката бръмна досадно край мен, ...
Влязла беше, изглежда, от тъмното вън,
запленена от бледия плам на свещта
върху масата. Вече се готвех за сън,
но мушичката бръмна досадно край мен, ...
682
4
Аз трябва да те пусна да вървиш!
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш! ...
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш! ...
1280
1
16
Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти... ...
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти... ...
829
6
Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели ...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели ...
700
4
Изписах и последните си листи.
Мастилото отдавна май изсъхна.
Остана само този лист... И мислех
със спомена за теб да го запълня.
Опитвам. Но не мога да напиша ...
Мастилото отдавна май изсъхна.
Остана само този лист... И мислех
със спомена за теб да го запълня.
Опитвам. Но не мога да напиша ...
2973
16
28
Отново насаме с нощта...
На размисъл... с листа пред мен...
... Твърдят, че имало съдба... Животът - вече нареден,
записан от незван творец, бил запечатан с вечността...
Защо да носим днес венец от тръни? С длани във пръстта ...
На размисъл... с листа пред мен...
... Твърдят, че имало съдба... Животът - вече нареден,
записан от незван творец, бил запечатан с вечността...
Защо да носим днес венец от тръни? С длани във пръстта ...
672
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
