6 jun 2012, 15:21

Нашият свят 

  Poesía » De amor
830 0 6

Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам

и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.

Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,

чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...

 

За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти...

Там, където мечтите цъфтяха и където изгаряха страсти,

днес е пусто. И само в нощта, вперил взор във лика на Луната,

виждам нашия път начертан... И проклинам без глас в тъмнината!

 

И те вдишвам отново – насън! А наяве – издишам огньове!

И следите от стария път търся в тези - по пътища нови,

но я няма онази нега, озвучила без глас тишината...

Само стара, позната тъга. Само мрак, изгасил Светлината!

 

Много пътища има пред мен... Знам, по който от тях да потегля

в светлината на новия ден, ще намеря отново надежда...

Ала оня, останал назад... Част от него във мене остана -

в малък спомен за нашия свят...

И в една незараснала рана!

 

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оптимистичен финал и много силни емоции! Харесах!
  • Много пътища има напред, а невидима, малка пътека,
    под сияйното, топло небе чака кротко - да види човекът,
    че извежда към нова любов, към простори незнайни,
    но да тръгнеш дали си готов или искаш да страдаш безкрайно
  • Много истинско! Хубаво! Браво!
  • Чета с удоволствие! Поздрав!
  • Безмълвна...! Благодаря !
  • Поздрави Безимения. То като че ли и Поезията и Любовта нямат
    претенции винаги да се именуват.Успехи!Wali/Виолета Томова/
Propuestas
: ??:??