hixxtam
314 el resultado
Представяш ли си в тази влажна есен
ръката, със която те докосвам,
как носи полъха на пролет и череши?
Представяш ли си в тази дълга вечер
очите, със които те изпивам ...
ръката, със която те докосвам,
как носи полъха на пролет и череши?
Представяш ли си в тази дълга вечер
очите, със които те изпивам ...
896
6
842
5
Тя лети из простора.
Необятност загребва с крилете си.
С всеки тласък нагоре, нагоре,
покорява небето.
Тя е бърза и силна. ...
Необятност загребва с крилете си.
С всеки тласък нагоре, нагоре,
покорява небето.
Тя е бърза и силна. ...
562
7
Завистливи, избухливи и злобни,
търсим отговори за себе си
без себеопознаване, без смисъл -
нахакани, арогантни, цинични,
себично устремени към целта ...
търсим отговори за себе си
без себеопознаване, без смисъл -
нахакани, арогантни, цинични,
себично устремени към целта ...
547
5
Тази нощ с нищо не е по-различна от вчера.
Същата стая, скучна маса, самотно легло.
Леден вятър зад прозореца потен трепери,
сто бляскащи свещи, смачкан лист и перо.
Тази нощ пак си с мен и ми хващаш ръката. ...
Същата стая, скучна маса, самотно легло.
Леден вятър зад прозореца потен трепери,
сто бляскащи свещи, смачкан лист и перо.
Тази нощ пак си с мен и ми хващаш ръката. ...
503
6
Утрото, казват,
по-мъдро било
от забързана вечер.
Убийствено тиха, нощта
е разтворила мисли ...
по-мъдро било
от забързана вечер.
Убийствено тиха, нощта
е разтворила мисли ...
649
5
Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...
704
15
491
4
Влага.
Мъгливо е и в обувките.
Сиво слънце
зад три ката облаци,
като фар за надежди. ...
Мъгливо е и в обувките.
Сиво слънце
зад три ката облаци,
като фар за надежди. ...
704
8
Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.
Играят дама, начертана с тебешир, ...
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.
Играят дама, начертана с тебешир, ...
673
13
Беше измислица
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна. ...
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна. ...
731
16
Цикъл "Светулка на дланта"
На търг ли
заложихме себе си
или само
което е вътре? ...
На търг ли
заложихме себе си
или само
което е вътре? ...
493
5
По тротоарите от сиво многодумие,
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.
В прегръдката на прозаични нощи, ...
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.
В прегръдката на прозаични нощи, ...
671
6
С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези, ...
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези, ...
489
5
Не поглеждай в кафето,
което отдавна изстина.
Остана утайка във чашата -
мътна и гъста.
Недей я обръща… ...
което отдавна изстина.
Остана утайка във чашата -
мътна и гъста.
Недей я обръща… ...
722
13
Писък на гларус
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг ...
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг ...
794
16
Не навеждай очи.
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...
846
7
Цикъл "Светулка на дланта"
До мене си
във сън
и във безсъние.
Като светулка ...
До мене си
във сън
и във безсъние.
Като светулка ...
613
4
Завъртя се в ръцете ми
вятърът, сресал косите ти.
Морето разказваше
стари рибарски предания.
Два гларуса, омагьосани, ...
вятърът, сресал косите ти.
Морето разказваше
стари рибарски предания.
Два гларуса, омагьосани, ...
534
7
Цикъл "Светулка на дланта"
Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели. ...
Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели. ...
764
7
Цикъл "Светулка на дланта"
Сблъсък на погледи.
Онемях.
Беше тъй далечна
и недостижима. ...
Сблъсък на погледи.
Онемях.
Беше тъй далечна
и недостижима. ...
678
5
Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане ...
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане ...
550
10
Скалите протегнаха
бели от пяна ръце.
Изненадан брегът
под твоите стъпки се сви.
Нарисува морето ...
бели от пяна ръце.
Изненадан брегът
под твоите стъпки се сви.
Нарисува морето ...
1046
17
Сънувах утре.
Разрових всичките му часове,
за да те търся
в пустошта.
Горяха свещите без теб ...
Разрових всичките му часове,
за да те търся
в пустошта.
Горяха свещите без теб ...
597
9
Градът...
Тротоари, светофари, пътеки.
Мравуняк от хорски стремежи.
Поток от различни субекти.
Безнадеждно бързащи, ...
Тротоари, светофари, пътеки.
Мравуняк от хорски стремежи.
Поток от различни субекти.
Безнадеждно бързащи, ...
613
1
10
851
13
Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата, ...
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата, ...
1666
17
Сгънах нощта
в плик от разхвърляни мисли.
Безцветният бриз
постави клеймото си с писък.
Димът от цигара ...
в плик от разхвърляни мисли.
Безцветният бриз
постави клеймото си с писък.
Димът от цигара ...
1627
22
Живях като лист,
откъснат от стара върба
по реката живот,
вкопчен в мечтите отчаяно.
В течение буйно ...
откъснат от стара върба
по реката живот,
вкопчен в мечтите отчаяно.
В течение буйно ...
773
15
Усещам дъха ти
като пролетен свеж аромат.
Небето проклинам,
затуй, че размина ни времето.
С ръце заковани ...
като пролетен свеж аромат.
Небето проклинам,
затуй, че размина ни времето.
С ръце заковани ...
883
12
В отговор на: от
Тръгвам.
А тишината
ще изстине като спомен,
пронизана от стон ...
Тръгвам.
А тишината
ще изстине като спомен,
пронизана от стон ...
880
15
В отговор на: от
Пристъпвам в мрака,
избродиран с нищо.
Във безтегловност
мислите се свиват. ...
Пристъпвам в мрака,
избродиран с нищо.
Във безтегловност
мислите се свиват. ...
852
13
В отговор на от
Очите ти
простреляха сърцето ми.
Ръцете ти
запалиха огнища ...
Очите ти
простреляха сърцето ми.
Ръцете ти
запалиха огнища ...
1734
30
В отговор на
Искам реалност
да станат миражите.
Да се слее дъхът ни
в едно със телата... ...
Искам реалност
да станат миражите.
Да се слее дъхът ни
в едно със телата... ...
1673
10
926
16
Цъкъл стихотворения с Rad
Вместо илюзии
Н. Найденов
Като кристална чаша паднала на пода,
разбиха се илюзиите вчера. ...
Вместо илюзии
Н. Найденов
Като кристална чаша паднала на пода,
разбиха се илюзиите вчера. ...
738
16
Ветрове ще крещят полудели.
Снегове ще засипват пъртини.
От главата с коси посребрели
ще изтрия прахта на годините.
Ще отворя вратите ти скърцащи ...
Снегове ще засипват пъртини.
От главата с коси посребрели
ще изтрия прахта на годините.
Ще отворя вратите ти скърцащи ...
830
15
До вратата ти,
нощно-заключена,
аз се спирам
във своите сънища.
В живота ни ...
нощно-заключена,
аз се спирам
във своите сънища.
В живота ни ...
771
19
В кръстопътища се изгубихме.
В тайник заключихме истини.
Остаряхме от вечно пътуване
из блата и гори неразлистени.
От търсене станахме гърбави, ...
В тайник заключихме истини.
Остаряхме от вечно пътуване
из блата и гори неразлистени.
От търсене станахме гърбави, ...
912
22
Рогатата истина легна в кревата.
Къде да отиде от скука, горката?
---
Кожата често в живота се сменя,
щом егото пусто не ще да задреме. ...
Къде да отиде от скука, горката?
---
Кожата често в живота се сменя,
щом егото пусто не ще да задреме. ...
639
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
