Само миг

29 oct 2009, 0:55

Poesía

801 0 16

Беше измислица
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна.
Бях те изгубил
в мрачните сенки на зимите -
шепа пясък,
през пръстите груби,
изтекъл в страстта на годините.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Само миг

Искате да прочетете повече?

Propuestas