Ivita_Mirianova
63 el resultado
Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...
164
5
11
Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...
126
6
13
Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...
156
5
13
-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...
340
8
32
Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага иде ...
снага иде ...
219
6
19
Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...
148
9
14
Единствено изстрадалият пътят си знае цената му.
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...
183
5
10
Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
195
6
10
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
955
15
40
Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
437
7
13
Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
363
9
17
В зеницата разкъсана на изгрева
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
452
10
17
Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
646
15
30
- Не ми е хубав животът. Ще се махна от тази кочина, и точка!
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан? ...
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан? ...
518
12
15
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
324
7
14
Надмина по майсторлък тейко си Райчин. От дете се очупиха ръцете му да извайват най- сладкогласните чанове в околността и надлъж и нашир се разнесе славата му.
Но не бе само с туй надарен младият звънчар. Застанеше ли привечер пред дюкяна на баща си, впереше ли взор в кървавите паяжини на залеза над ...
Но не бе само с туй надарен младият звънчар. Застанеше ли привечер пред дюкяна на баща си, впереше ли взор в кървавите паяжини на залеза над ...
412
13
24
На всички смели мъже,
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакета си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута п ...
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакета си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута п ...
629
11
18
Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
280
5
9
Той не е като други мъже,
не сяда в кварталната кръчма,
не псува и дори не кълне
съдбата си трудна и мъжка.
Дъщеря му вчера проходи, ...
не сяда в кварталната кръчма,
не псува и дори не кълне
съдбата си трудна и мъжка.
Дъщеря му вчера проходи, ...
521
15
21
...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...
441
7
10
- Какво ти е, чедо в сърцето,
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна, ...
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна, ...
433
11
19
Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...
497
12
21
Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
826
15
32
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
1516
20
50
„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...
1349
16
68
Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
575
10
9
Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
872
11
23
Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
642
11
15
Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...
793
7
14
Върви неземнице, танцувай
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
429
7
10
Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. В ...
730
6
14
Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всек ...
Ще започна не само от убеждението си, че всек ...
539
4
15
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
1356
8
28
Като крилца на лястовичка се поклащаха на вятъра крайчетата на забрадката ѝ.
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...
1481
11
40
Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
1305
8
23
„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
1877
20
53
За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...
1043
12
17
Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
1336
10
24
Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
698
10
28
Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
844
9
22
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
