joanna_vas
223 el resultado
Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах. ...
  722 
Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ... ...
  980 
Глас,
затворен
в сребърна кибритена кутийка.
Очи,
изгризали решетките до край. ...
  1671 
От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...
  1116 
С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно, ...
  919 
Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките – ...
  795 
“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...
  2093 
Бяло гълъбче съм,
кацнало
на рамото ти
в миг,
във който сенките ...
  773 
Стелките на часовника
се гонят
полудели.
Превъртат се припряно
във нежния си ...
  987 
От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам, ...
  794 
В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата, ...
  1074 
Думите понякога са низ
от нечетливи
йероглифи,
изписани
върху скалистата ни длан. ...
  774 
Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...
  955 
Ябълкови клонки са косите ми –
сипят се по рамото ти
с благодат,
разбудени от полъха на утрото -
преминало ...
  899 
Тъй тихо е ...
От светлина събирам себе си
в сърце
и благославям утрото!
“Воскресе” любовта ...
  764 
“Аз съм Пътя, Истината и Живота!”
"Да, Аз ви говоря:
Който слуша Моето Слово и вярва в Тоя,
който Ме е пратил,
има Живот, простиращ се НЕ във Времето." ...
  1476 
Чрез шепота на листите
разтворени,
потрепващи от полъх
лекокрил -
те заговарям ...
  983 
По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите ...
  1018 
Прегръщам те с клепки -
сънувам,
сънувам...
През думи на обич
те с мисъл ...
  1972 
Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта ...
  731 
Среднощни думи –
перли
разпилени,
в трапчинките на дъхавата нощ -
полуразтворени ...
  881 
По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена ...
  948 
Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...
  860 
Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...
  1082 
Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...
  940 
Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...
  738 
Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...
  853 
Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...
  1020 
Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...
  641 
Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...
  776 
По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...
  692 
Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.
Ти, мое мило създание ...
  904 
Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки - ...
  1068 
1.
Пясъчна сълза,
капка тишина.
Очите
стомни са - ...
  991 
Ревнувам те понякога ,
но е приятно
усещането да те губя...
Обичам те и мисля си,
как цялата ...
  1177 
Нощта се е побъркала
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите, ...
  1852 
По коловози от чувства,
пътуваме с експрес във първа класа.
Семафори от светила,
съзвездия са в картата на сетивата.
С едно премигване в очи, ...
  811 
По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност ...
  770 
Звездите се подреждат
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота - ...
  1034 
Чуваш ли,
пропяха вече първите петли...
Нощта
се къпе в утринни лъчи -
вълни ...
  1009 
Propuestas
: ??:??