kleopatrasv
250 el resultado
Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
  785 
  1422 
Луните ни, удавени в обичане,
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...
  695 
Погледнала Луната в очите.
Стопли ме неземният им цвят.
Усетих лунното привличане.
Долових лунен аромат.
И пробола мечтите космически - ...
  620 
Недей поглежда към Луната!
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!
Нека прескочим онзи залез, ...
  621 
Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
  343 
  1377 
Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
  1445 
  1585 
Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази ...
  567 
– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...
  386 
Знаете ли в кои страни -
Минерва е боготворена?
Откъде са са всички велики жени?
Афродита къде е родена?
Там дето кръвта кипи ...
  420 
Дори и седем дена
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!
О, Господарке огорчена!? ...
  388 
Когато тя пред войните застана
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.
Когато от силна преданост бе заляна ...
  400 
На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...
  399 
  1617 
Бият камбани отдалеч,
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.
И ако чуеш звън като от меч - ...
  717 
Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
  2707 
Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
  2688 
Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...
  725 
  1366 
През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...
  1718 
  1563 
Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...
  1004 
Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
  580 
  1318 
  1597 
  1743 
  1704 
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...
  865 
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...
  973 
Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ...
  817 
(импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...
  1066 
  1796 
  1441 
  1611 
  1759 
Сам ли си? Бутнах силно вратата.
Влезе с мен бял лъч светлина.
Китарата падна с вик от стената.
Разби тишината на малки стъкла.
Къде си? Крещя аз в тъмнината. ...
  1341 
идея и текст: Светлана Тодорова
музика и пеене: meteor
Включена в албума "Сватбени послания"
  1797 
текст и музика: Светлана Тодорова
пеене: Антоан
  2384 
Propuestas
: ??:??