koli4a
1.362 el resultado
Напускам те, моя любов...
Живота така го поиска.
Дочувам от другаде зов
и той във душата се плиска.
Във друга посока съм аз. ...
  478 
Във края на дните ми, драга,
със сресани бели коси,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино ще глътна, ...
  400 
В любов и ревност
мùна младостта ми.
Сега остана
само любовта ми.
Любов без думи - ...
  645 
Сънищата не ми стигат
в края да те досънувам.
Късно в мене те пристигат -
само тягостно бълнувам.
Искам нещо да ти кажа, ...
  429 
Изплашен, днес потърсих си утеха.
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих - хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро - по навик - да направя, ...
  364 
Влюбих се в очите ти -
те са истинско море.
Влюбих се в косите ти,
дето вятърът оре.
Влюбих се в лицето ти - ...
  442 
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
  495 
Драга!
Изживян живот е
всеки ден със тебе.
Сълзи, пък и пот е,
щом ни Тя обсебе. ...
  521 
Не искам аз да се показвам
на попрището за мастит поет.
И колкото да се доказвам,
със грижи поетични съм зает.
Че музата ми непокорна ...
  381 
И любовта
в душата да престане,
сърцето
да се сгърчи от слана,
във мене ...
  494 
Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани. ...
  526 
Всеки ден във залез се стопява.
Всяка нощ със слънцето си ляга.
Звезден хор отгоре ги възпява.
Месеца за кръщене се стяга.
Сутрин тихо в розови дантели ...
  444 
Отеква
зов чудесен
във
моето сърце:
една ...
  416 
Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне, ...
  631 
Исках нещо силно да напиша...
В него чак душата ми да диша.
Да събуди чувствата във тебе -
да поплачеш, като малко бебе.
Да разгърдиш бюста си напрегнат, ...
  355 
Ах, как искам да се върна
назад в годините добри!
Към детството да се обърна
преди косата да сребри.
Звъни отминала камбана ...
  429 
Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...
  444 
С незнайни изгреви човечни,
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...
  378 
Във всичките ти ъгли на душата
не съм надничал аз нарочно.
Че всичките си имат свои тайни...
Да бъркам там си е порочна.
За да забравиш тайната в душата, ...
  428 
Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък ...
  401 
Под власт на някакви заблуди,
преграда расне между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.
Във нощите не ни е гладко ...
  481 
Какво за нас си ти, Луна?
Едно кандило светлина
и нощен образ на жена.
Под теб кълнем се във любов
и ти си нашият покров. ...
  535 
На кладенци очите ми са вече
и пълни са с неплакани сълзи.
На път душата тръгва надалече...
Сърцето пък... след нея то кърви.
Че днеска няма място на земята ...
  359 
Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано ...
  426 
Край брега и думата е влажна.
Край брега и стъпката е важна.
Чакаш ли ме пясъчна и нежна
на пътека лунна и копнежна?
Ще пристигна със вълнà надежна. ...
  504 
Заровил
страстите си в небесата
и двете
си очи забил в звездите,
прекланям ...
  310 
Над тебе сянката ми пада.
Във теб отеква моят глас.
И няма между нас преграда
да мине скритата ни страст.
А ехото от теб отвръща- ...
  508 
Целувам дните си по буза,
откакто слънцето ги праща.
До мене сяда мойта муза
и за ръката тя ме хваща.
И мълком кротко ме подканя ...
  403 
Животът ми да бъде огън -
това от тебе аз го зная.
Началото е като пламък
и знам, че пепел ще е края.
Море голямо - мойта мъка, ...
  334 
Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше, ...
  944 
От самота затрупан в мойта стая
и в страх заключена от мен врата,
аз чакам тук в неистова омая
да тропнеш, мила, с токче и пета.
И в някой час - внезапно, като вятър, ...
  500 
И зимата със сняг затрупа
земя, поля и дървеса.
И под краката сняг захрупа.
Студуват мъжки телеса.
А в моята душа - уютно! ...
  516 
Все във бяло те сънувам
като облаче в небето.
Все в зелено те рисувам
със очите на детето.
В ранно утро те посрещам ...
  417 
Звезди да свалям аз не искам.
Не искам за луна да знам.
На думи аз не се натискам,
а искам нещо да ти дам.
И празни думи не говоря. ...
  812 
За морския си град тъгувам,
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам ...
  415 
В душата ми има тревога
и няма за нея покой.
Какво да я правя, за Бога!
В какво е виновен пък той?
Аз зная обаче какво е ...
  532 
Сънувах, че си цвете,
но не те откъснах.
Сънувах, че си слънце,
но не те докоснах.
Сънувах, че те гоня, ...
  446 
Че кой на младите години
не люби вечерите сини?
И кой тогава да загрява,
че ден след ден си остарява?
А те - годините - дойдеха ...
  412 
Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея ...
  416 
В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдовя.
Залостена ми е вратата ...
  339 
Propuestas
: ??:??