Luna13
147 el resultado
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  799 
Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини ...
  820 
Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...
  692 
Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...
  1163 
  1587 
  1817 
Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...
  2623 
***
Не се притеснявай
от непризнанието, приятелю.
Не всеки може да разбере
душата ти.. ...
  751 
  2722 
  3013 
  1766 
Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...
  1376 
Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...
  2174 
Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...
  580 
Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...
  604 
  1163 
  1025 
Зимни криле
крехки като
пеперуди от лед....
Чупят се, не могат да летят-
без нежност.... ...
  538 
Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...
  1117 
Ментов чай
с лъжичка вдъхновение
от болка.
Предвкусвам лъжата
на любовта ти.... ...
  1993 
Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън... ...
  553 
Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни ...
  1699 
Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...
  1630 
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...
  897 
Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...
  1042 
Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят ...
  686 
Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук, ...
  617 
Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми, ...
  610 
Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...
  651 
Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....
  686 
Розов лист на паважа,
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.
  798 
***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...
  900 
Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...
  925 
Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...
  595 
Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...
  608 
мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...
  637 
Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...
  638 
Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите... ...
  745 
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
  1012 
Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...
  606 
Propuestas
: ??:??