ЛюсиАтанасова
45 el resultado
Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...
  117  12 
Простих на всички, но на теб
простих болезнено и щедро.
Обърках със сърцето буца лед.
Простих си, на деня аз гледам ведро.
Вървя и знам, че всичко е напред! ...
  145  13 
Любов открадната, любов назаем
и забранена – сладка и горчива.
Шептим, зли кучета да не разлаем.
Гореща, скрита, шеметна, бодлива.
Връхлита тя жестока, безпощадна. ...
  286  19 
Иван учеше счетоводство и беше нещастен. Не го искаше, но родителите му имаха фирма за счетоводни услуги и от него се очакваше да влезе в семейния бизнес. Като единствен син- просто нямаше избор.
Баба му по майчина линия бе нежна душа. През годините, в които се грижеше за него тя събуди интереса му ...
  464  24 
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна. ...
  163 
Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
  573  10  38 
Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
  208  11 
Май 2016 година 5:45 ч.
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишни ...
  416  10 
Душите ни са разпилени пъзели,
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...
  346  14 
Разказът е продължение на разказа ‚Безпощадно“.
Стоях като закован насред летището и не можех да помръдна. Безкрайният човешки поток ме побутваше и сякаш ръмжеше. Да, сигурен бях, нищо че бе само миг- това беше Люба. Трябваше ми време да изляза от вцепенението и да тръгна.
Нямах никакъв спомен как с ...
  307  16 
С плам в сърцето се решил да пита
достоен рицар своя крал.
Застанал смело пред свирепа свита.
Принцесата поискал, за това живял.
— За любовта аз всичко ще заложа. ...
  503  28 
От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...
  477  33 
- Иванеее, казвах ти аз не давай на Любен да се жени за Елица. Ама ти! Хубава била момата, Любен от малка си я харесал, един за друг били. На ти сега гледай, храни тази яловица. Две лета се изтърколиха – празна ходи. Един за друг били ако бяха, две рожби щяха да препикават къщата ни. Ама като не си ...
  925  13  50 
Любов, приятелко на този,
богат с чувства- бурен океан.
И носиш аромат на рози,
от вятър нейде разпилян.
Пиян съм от любов и младост ...
  594  14 
О, Лицемерието тук вършее,
облякло шлейф и гордо вдигнало глава.
И ето само миг и ще запее
с любов, но завист черна крие зад това .
О, музо, моля, идвай ти при мене! ...
  406  14 
Жената си има любовник най- таен.
Удобно живее на партер.
Съпругът и той е доста потаен.
Незнайно къде е на бартер.
Любовникът много умел е, различен. ...
  606  28 
  861  15 
О, мили дядо Коледа, кажи
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините, ...
  913  24 
Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...
  323 
Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо! ...
  603  19 
Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...
  1077  18 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  614  18 
Гадни дни, колкото искаш. Всеки ги има. Но, гаден два пъти, мамка му!
Какво пък толкова необичайно, ще си помислите. После ще попитате, кой съм аз. Аз съм мъж на 42. Женен от 20 години. С жена ми имаме сключено споразумение. Аз си имам личен живот и тя не се интересува от него. Плащам режийните, скъ ...
  864  11 
Разбрах, че много ме обичаш
от погледа ти пламнал в мен.
Разбрах, че в мене ти се вричаш,
с кошница череши този ден.
Обичаш ме, разбрах аз вече. ...
  441  12 
Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...
  631 
Бяха онези соц времена, когато нямаше много, имаше малко, но някак достатъчно да сме щастливи деца.
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...
  1502  14  54 
Лятото - сезон чудесен
за игри е просто- песен,
Скача кучето на двора
сутрин, вечер без умора.
Аз с него весело играя, ...
  1373  20 
Тоз нов конкурс е поетичен,
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...
  1233  30 
Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...
  850  23 
Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...
  1165 
  600  15 
Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...
  652 
  853  11  21 
Всеки ден пътувам с метрото. Нищо необичайно, но понякога срещаш хора, които те карат да се замислиш.
Слизам на „ Константин Величков“, пресичам, за да се кача автобуса. На десния завой към „ Тодор Александров“, посока центъра има две шахти. Стотици хиляди коли завивайки, преминават през тях. Вечно ...
  661 
  660 
Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става, ...
  575 
Мечтите ми са като птица,
разперила крила за полет.
Но всяка чака, кацнала на жица
да види истинската пролет.
Защото пролетта е сила, ...
  343 
Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници, ...
  951 
Три дни беше веселба,
но не стана за хвалба.
То не беше дандания,
всеки в своята стихия.
Хапки, манджи и ракия. ...
  629  13 
Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...
  1113 
Propuestas
: ??:??