Mariq_Vergova
108 el resultado
Все още помня - палеше нощта
горещи клади в пазвата на юли.
Светът бе нежни устни на жена,
ръце на мъж и знойна, лятна лудост.
Светът бе само твоите очи, ...
  301 
Светът е полудял от суета,
от лъскави лъжи и гнили думи.
И губим днес човешката душа
в посоки и пространства помежду ни.
Зареяна в космични тишини, ...
  276 
Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...
  335 
Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...
  433 
Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла, ...
  421 
Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...
  444 
Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...
  997 
Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непр ...
  1151 
Роди се с изгрева, от нежната прегръдка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и бавно пристъпвайки, тръгна по брега. С усилие опитваше да синхронизира движението на ръцете и краката си и да улучи правилния ритъм. Отдавна не бе заемала плътна форма и това трудно й се отдаваше. Огледа с инт ...
  586 
“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...
  581 
Корен от глухарче, стръкче гръмотрън и листа от върбинка. Малена внимателно подреждаше билките в плетения кош. Снопче прясна коприва и женско биле също можеха да помогнат. Добави и тях и покри отгоре всичко с платно. Изправи се, наметна пелерината, грабна коша и излезе навън. Пред прага я очакваше П ...
  857 
  2173 
И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и навярно, задълго реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...
  2942  15  13 
За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...
  1210 
Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...
  1241 
Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
  1246  10 
Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...
  1359  23 
Понякога, когато вън вали
и всеки шум нанякъде отлита,
когато, уморен, светът заспи,
а вятърът утихне под стрехите,
когато само твоите стъкла ...
  2901  30 
Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...
  1695  11 
"Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице. ...
  1320  11 
Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен ...
  1875  20 
Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,
и смутено пред мене стои, ...
  2073  18 
И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде ...
  1348  15 
Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...
  1273  10 
Тази нощ ще посипеме пепел и прах
върху седмата заповед Божия.
От морето прииждат талази от грях
и полепват по нашите кожи.
И когато в прегръдка притиснем тела ...
  1638  31 
В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...
  2201  15 
Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,
босонога, с коси разпилени.
С нежни устни целувам дъха ти, ...
  2302  49 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...
  1265 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелех ...
  1287 
Гръм и мълнии порят нощта,
луд порой разлюля тишината.
Аз нахлувам при тебе с дъжда,
отсега ще съм буря в душата ти.
Остра болка пронизва плътта, ...
  2626  39 
Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...
  1973  11 
В сънен унес притихва градът.
Тъмни сенки във мрака се гонят.
Нощни улици глухо мълчат,
а дъждът като шепот се рони.
С глас далечен звучи саксофон ...
  2487  10 
Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...
  2100  28 
Този град ме посреща със паст от бетон
и със грохот и вой ме помита.
А в засада, пред мръсния гаров перон,
дебне глутница жълти таксита.
Този град, във стъкло и метал окован, ...
  1529  13 
Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...
  1791  12 
Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.
Ще се луташ уплашен, така не видял ...
  4875  20 
Отмини ме, Любов, отмини ме,
не нахлувай в душата ми пак!
Не наричай със своето име
всеки трепет наивен и плах!
Отмини ме, че всяка надежда ...
  1974  18 
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...
  1976  12 
Снежна вечер, обсипана в злато
и потънала в бляскав разкош.
Звън камбанен, празнува Земята –
днес е Святата Коледна нощ!
Тиха радост и нова надежда, ...
  1034 
Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...
  1501 
Propuestas
: ??:??