Mirkata79
6 el resultado
Малката джебчийка
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Relatos
Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...
  145  2  11 
Змеят
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Cuentos y obras para niños
Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...
  72 
Есенен мотив
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Novelas y novelas cortas
- Мамка му, полиция! - извика Кайл.
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът. ...
  182  4  10 
Нощно дежурство
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Relatos
Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...
  1066 
Плачеш ли, мамо?
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Relatos
Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...
  833  7 
Страхове най-различни
Mirkata79 (Мирослава Негрова) Mirkata79
Prosa » Ficción y fantasy
-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
  752 
Propuestas
: ??:??