Морещица
37 el resultado
Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...
  475 
Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...
  380 
Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...
  587 
Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...
  935 
Ти потънал си
в сенките на кървава зора.
И опитваш някакси
да се измъкнеш, протягайки ръка.
Но всички слепи са, ...
  789 
Денят гасне, превръщайки се в нощ.
Само аз и ти сме - да бъдем себе си сега!
Страстта е вече в цялата си мощ.
Погледни ме - забрави ми другите лица!
Без преструвки ще ни бъде лесно. ...
  711 
I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...
  2582 
Душата
Тя трепери
Трепери в смъртен страх
Виновна е,
че някой си отива ...
  1371 
Пускам те
И тук
Оставам тиха
Да чуя този звук
Да запомня ...
  791 
Цветенце съм в твоите ръце.
Цветенце, но с биещо сърце.
Огрей ме, Слънчице, за да поникна.
Огрей ме и ще те обикна.
В саксийка с нежност засади ме. ...
  755 
Без страх оковите свали ми.
Прости ме с мойта самота.
И видях неща незрими.
И чух звукът на тишина.
Светът отвътре ми показа ...
  1158 
Без да питам искаш ли ме още.
Без в мен да има капчица лъжа.
Без да търся чужда ласка нощем.
Без да моля за твоите слова.
Ще те потърся на лятото във зноя. ...
  1538 
Жадувам нежно да ме галиш.
С устни жадно да ме палиш.
С дъх дъха ти да отнема.
Всичко свято да ти взема.
Любовта ти в миг да ме обгърне. ...
  821 
Да дишам – не! Без теб не мога!
И да виждам, да усещам и да спя.
Да обичам – не! Без теб не мога!
Без сърце някой може ли това?
Без очите ти сияйни - не, не мога! ...
  943 
Вървя по улицата пуста,
а е тъмно и боли.
Виждам как на църквата, на кръста,
увити има хиляди змии.
Призраци през мен минават, ...
  630 
Гореща влага,
Накъсани въздишки.
Стоим на прага.
Сърцата, бията те лудешки.
Желаем се, ...
  682 
Пърхат приказните феи
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен, ...
  806 
Беше сама в стаята си, заровила глава във възглавничката си, молейки се така сълзите да се смилят над нея и да спрат да се леят. Но... те не спираха. Мокреха нежната кожа, проправяха си път по нея до устните й, вече свикнали със соления им вкус.
Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки? ...
  1930 
Здрачаваше се. Бавно, но неумолимо нощта спускаше пипалата си върху хладната земя и обгръщаше всичко, всеки малък детайл, галейки го с ледената си ласка. Ласка на любовница, готвеща се да поиска и вземе всичко, да доведе избранника си до несвяст, карайки го да я желае все по-силно и да я моли да не ...
  1396 
Излизам и затварям входната врата след себе си. Оглеждам се и нищо не виждам, сивота, примигам - студът щипе очите ми. Поемам въздух... той раздира дробовете ми... и ...потеглям. На къде отивам ли? Ще разбереш... Дали се усмихвам? Не... нямам сили за това...Светът тепърва се събужда и всичко е толко ...
  1716 
Сами сме
В твоята постеля
Потиш се
А аз треперя
Седим ...
  750 
Седя на края на света.
Седя сама и не плача.
Седя и се губя в нощта.
Седя, а искам да закрача.
Мълча, лутам се в мисли. ...
  734 
Защо ли хората са злобни?
Питам се това от малка.
Защо са толкоз долнопробни?
И чувствата превръщат в залъгалка?
Моля се света да разбера, ...
  2316 
Ела при мен, като скитник отхвърлен,
от докосването на страстта опърлен.
Отворена за теб е моята врата.
Поискай ми подслон, не оставяй ме сама.
Нека на любов да ти ухая, ...
  1425 
Да, проблеми имам! Проблемите са винаги безкрай! Всеки присърце го взимам, за Ада ми това е Рай! Рай, в който аз изгарям. Минута след минута си отивам. Уморено очите си затварям, но от страх да се събудя, не заспивам. И без сън, без мъничко почивка, обикалям бледна ден и нощ. Без път, отровена в гор ...
  730 
I
Отвори бавно очите си, които досега притискаше с ръцете си. Започна да примига, за да свикне със светлината в макар слабо осветената стая. Главата му пулсираше, беше се изпотил и усещаше неприятната миризма, която излъчваше тялото му.
Извъртя глава и погледът му се спря на безжизненото мъжко тяло ...
  1784 
Протягам ръка –
Остани! Нека те усетя.
Не! Не си отивай сега.
Не ме оставяй тук проклета.
Душата ми за теб ридае. ...
  760 
Малка пътечка се вие,
Над нея виелица вие.
Снежинки от небето се сипят,
Но пътечката не ще засипят.
Щом я докосне снежинка, ...
  948 
Будна съм,
а светът ми още спи.
Жива съм,
а около мен мъртви души.
...
  815 
И е трудно да живееш.
И е трудно да простиш.
И е трудно да се смееш
и напред да продължиш.
...
  824 
Защо, когато имам нужда,
Все до мен те няма?
Защо ме чувстваш чужда
И раната превръщаш в яма?
...
  807 
Чакам те, замръзвам.
Чакам да те видя пак.
Чакам и не дръзвам
Да заплача, мрак.
...
  803 
  777 
Мечта – по-светла от зората.
Грях – по-страшен от нощта.
Тайна скрита под луната.
Страст измита от дъжда
...
  766 
Промених се аз.
Промени се и ти
Вече няма ни нас,
А бяхме сестри.
...
  2154 
Усмихнат ме поглеждаш,
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук. ...
  779 
Едно сърце умира
Една душа се дави
Едно дете се спира
И опитва да забрави
Ала споменът се връща ...
  728 
Propuestas
: ??:??