Mystery
28 el resultado
Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен, ...
  641 
Просто телефонът да звънне. Не искам много, нали? Просто е. Едно от най-тривиално дразнещите неща в ежедневието.
Просто телефонът да звънне...
Симфония от скърцащи нокти в главата ми.
Кара ме се прививам във всевъзможни форми и да стискам пръстите си в юмрук от оглушителна болка. Без да мога или зна ...
  1787 
Страхувам се от есента
и не искам да идва.
Празните птичи гнезда
аз не искам да виждам.
Късните изгреви ...
  585 
Зад чашата с кафе
и зад отворения прозорец
пада дъжда,
непосилно красиво
се свлича надолу. ...
  657 
Най-специалните чувства,
най-изящните изрази,
идеалните тела и лица отнесени,
замислени прорязват с най-болящата болка,
в най-самотния поглед. ...
  600 
Сбогом, моя красавице,
ще ме няма дълго.
Ще ми липсваш понякога свирепо,
но безмълвна ще остана
и погълната, все още... ...
  646 
Животът ми - по стените в рамки и картини.
Страдам...
Страдам, като ви гледам
всъщност още толкова живи,
не просто картини!
  1133 
Малко боли...
не знам дали знаеш, но
аз мога!
Нали способна съм мечтите си да гоня.
И чувството дали усещал си, ...
  653 
Реалността ме дъвчи и поглъща
Тъмната улица надвисва над мен
и се превръща във фуния
гълтащa цветове
  700 
Ръцете ми молят за дъжд,
за свежест и за леден дъх.
Дланите ми лепнат.
И пръстта под мен издъхва,
пресъхнала. ...
  657 
Отиваща си есен,
ти знаеш как се чувствам.
Оставяш празнота и студ след себе си
и празни чувства, с него смесени.
Умираща безследно, ...
  1119 
Разумът казваше
"трябва да спреш, не издържаш повече."
Душата просто молеше
музиката никога да не спре.
Тялото изпитваше болка, ...
  577 
Чувствам как се топя
под звуците на музика.
Светът околен, притихнал,
оставя ме да летя.
Чувствам как тялото ми ...
  1092 
Препъвах се в кестени,
преди да усетя
как всичко превръща се в спомени.
Прегръщайки ме,
може би за последно, ...
  573 
Плач и стъпки на изгубени съдби,
светлината пълни широките очи.
Излива се смях
и след това някой шепти,
приплъзват се словата, ...
  783 
Ами ако моят дом е пътят.
Свободно да слушам
как нощите замлъкват.
Бих летяла до полуда, вътрешно
присъства в мене цялата вселена. ...
  997 
Небето днес е толкова изящно синьо,
като току-що събудило се дете.
Тъй тихо и незабележимо
наблюдава ни.
А аз, вървейки, поглеждам нагоре ...
  565 
По цял ден
наляво, надясно, нагоре, надолу
с тайфата, с която сме едно цяло.
Сновем.
По дългия път тръгнали, ...
  696 
С ръце в небето
усмивката прелива дотам, докъдето
думата "гравитация" е без значение.
Маратонки и силна форма на забавление.
Скокове огромни, ...
  638 
Делникът препуска.
По прашните улици,
бърза закуска след бърза закуска.
Черно-белият свят толкова изпуска
от приключението да си жив.
  549 
Ще подреждаш ноти
и танц ще съчиниш.
На пълни обороти
с обектива мигове ловиш.
Твориш и пееш, ...
  707 
С дъх на кестени и вкус на орехи.
От времето отронени
слънчеви есенни спомени.
Оранжеви сенки.
Дълги вечери с приливи отнесени. ...
  673 
Само още един звук,
последен.
Само още един такт,
пореден.
Само още едно движение ...
  563 
Светът ми ме смачква,
не ми дава да дишам.
Играе си с мен като с играчка
и после ме захвърля, сякаш съм излишна.
А хората уж мечтаят, ...
  655 
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади, ...
  846 
Никога не ти казах
коло много завися от теб.
Дори когато се отказах,
гладът за чувства беше свиреп.
Дори когато си тръгна, ...
  721 
Вечно двама красиви, зелени,
там заедно съвсем сами.
Как живеят добре ли, зле ли,
не зная, но сякаш имат души.
Сякаш имат сърца, ...
  1417 
Погледът ти бавно
ме изпива, в мен се впива,
част от твоята страст прелива, жаднo
за още усещане, за още оплитане.
Спира мисълта, всичко е игра, ...
  1243 
Propuestas
: ??:??