Вечно двама красиви, зелени,
там заедно съвсем сами.
Как живеят добре ли, зле ли,
не зная, но сякаш имат души.
Сякаш имат сърца,
излъчват толкова много любов.
Тяхна е безкрайността,
но светът - понякога суров.
Вечно двама сутрин под росата,
денем от слънцето огряни.
Може би скътани в горота,
но, уви, насред хълма бяха спряни. ...