p74poli
297 el resultado
Жребий
Защо не виждаш своят Жребий?
Земя притихнала, Сърцето бий...
Ти - в бури Любовта я заточи,
това е жалко, но недей Плачи! ...
  508 
Без глас
Разтерзан (в споделяне):...
Умът за надежда ридае без глас,
мисълта е вече камък хладен,
беснее навън ураган във захлас, ...
  449 
Къде си ти?
Къде си ти, очакван Блян,
загърбен, беден, пропилян,
загуби свойта сила, мощ,
небето ме обгърна в нощ! ...
  504 
През времето
Често те сънувам
в дните си, Любими,
как заедно към рая
за ръце вървим, ...
  556 
Чрез другия
Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами! ...
  476 
Есенен полъх
Задуха Вятър през полята,
залюля за миг дори Земята
и през разперените Клони
Eсента листата си отрони. ...
  510 
Сърце на нозе
Сън ми се присъни, Мило,
полегнах вчера на полето,
там под онова голямо било,
и засънувах зло проклето. ...
  493 
Скъсана струна
Кой извива глас из нощната фъртуна?
В неведома тъма тъгата скъса струна.
Нима духът блуждае притеснен, терзае,
или сърцето в буря, в забвение ридае? ...
  499 
Подарени Крила
Какви искри! Порой звездици
изгарят в сърцето нажежено!
Същински огнени войници -
душата атакуват устремено! ...
  584 
Сърдечен шепот
Аз още помня първата ни среща
събрала ни от пътища, съдби..
Луната замечтана, мека и гореща
въздигна своят трон с мечти. ...
  625 
НАСЪН
И тази нощ сънувах те отново:
изгарящи очи, с гальовно слово,
Луната очерта ми поглед мил,
в ръцете си ме беше приютил. ...
  502 
Да сътворим дъги!
Угасна слънце! Как ли ще го стигнем?
Нима за дълго ще останем в мрак?
Да сътворим дъги! Звездите да достигнем!
И да върнем на Земята светлината пак! ...
  428 
Остров насред океан
Радост за мен си мечтана,
муза за мен си в света,
като остров насред океана,
като буйна, кънтяща река. ...
  560 
С молба
Утринна свежест, бледи мъгли,
лекият бриз си играе с косите.
Златната Есен събира Мечти
за вечен спомен в торбите. ...
  494 
Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
  501 
  802 
На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
  713 
Propuestas
: ??:??