pavli
511 el resultado
***
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...
  331 
Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...
  695 
***
Жажда съм. Търся вода.
Бъди благодатният дъжд!
***
Разкроих си шлейф ...
  885 
Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
  576 
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
  742 
Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...
  1362 
Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...
  650 
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...
  906 
Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
  843 
Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...
  697 
Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?
Колко пъти ще съм начело във черния списък?!
Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!
Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!
Ти не искаш да приключваме спора?! Добре... ...
  524 
Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
  522 
***
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...
  645 
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
  590 
Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...
  1542 
Пречистващо вали –
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
  504 
Няколко вятъра се сбиха!
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
  482 
Отглеждаме в душата си какво ли не. Гняв – също. Ще му дадем ли възможност да ни завладее, или ще го използваме за конструктивен диалог? Нравът на гнева обаче е непредсказуем. Като скъсан бент отприщва наболели емоции и помита по пътя си каквото му се изпречи – радости, смях, добронамереност... И уд ...
  1652 
Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
  555 
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
  544 
Аленее хоризонтът. Писта е.
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...
  665 
Кърви листът прободен с острието на писеца...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...
  1269 
Червена точка на челцето –
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...
  849 
Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
  1367 
Той: (на глас) Здравей! Как си?
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш? ...
  728 
В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
  520 
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
  541 
Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...
  746 
„Пролетта ти отива!”... ... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...
  1274 
Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
  529 
Пролетта настъпва, но не иска
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
  1255 
Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...
  885 
Част от мен, която мисли във всички посоки...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...
  923 
Едни семенца... в най-надълбокото...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите... ...
  963 
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
  958 
Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...
  545 
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
  649 
То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
  565 
...
Твоите ръце...
в орбита около мен...
Докосване...
по-леко от мисъл... ...
  612 
  1242 
Propuestas
: ??:??