Едни семенца... в най-надълбокото...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите...
И пръскат аромат на свобода,
защото има някъде очакване...
безброй щастливи чудеса...
А да опазя чувството от мисълта
е най-съкровеното ми желание.
© Павлина Христова Петрова