pepsi1975
252 el resultado
В матрицата.
Всички попадат без глас.
Марионетки.
  743  13 
Подвижен пясък.
Една погрешна стъпка.
Съдбовна грешка.
  668  16 
Лист от черница.
Търпение е нужно.
Става коприна.
  692  24 
Непрогледен мрак.
Избождат очите ни.
Блудкави думи...
  587  13 
Застинала скреж.
Гробовно мълчание.
Къде е смехът...
  734  15 
Душата си на дявола продавам
за малко щастие сега.
Душата си в пъкъла аз пращам
да дири любовта, която не намерих досега.
Нещастието е силно, ...
  1092  27 
Не ме карайте за любов да творя,
това чувство от мен се отрече.
Сви платна и кораба повлече,
уморена надежда в натежала душа.
Котва за кратко бе хвърлила само ...
  1297  25 
Боя се, че от постояното бленуване
съм те превъзнесла...
Страхувам се, че от недовиждане
ще взема да прогледна...
Боя се, че от тази самота ...
  621  24 
Душата пак ме заболя,
май дочух плача й в здрача.
Или хрипове на смърт обречена...
Не знам, но съм сигурна, че беше тя.
Станах в тъмното на пръсти, ...
  594  21 
Иде зима...
Забравих зимнина да си приготвя.
Събрах това, което е останало
и в огъня го хвърлих без остатък.
Не ми е нужно... ...
  689  24 
С плавна стъпка.
Съблазън в мен кипи.
Без ответен плам.
  681  15 
Вечно неразбран
недооценен копнеж.
По цветята скреж.
  1548  24 
На Геврек и вчерашната
дискусия за произедението и!
Горски пътеки.
Пожар обгори върха.
Попарих се.
  586  14 
Глухи удари.
Прескача пак сърцето.
Умствен проблясък.
  810  19 
Насред зимата
цъфнала вишна сама.
Бунтът презрян е.
  549  16 
Стъпвам в стъпки.
Със спомени във джоба.
Чаша със вино.
  762  13 
Поемам сама.
Търся ориентири.
Ще крача бързо.
  694  15 
Изместен фокус.
Центробежната сила
смила протеста.
  611 
Природна грешка.
Превъзмогвам себе си.
Свръх усилие.
  727  18 
Живот-спирала.
Децентриран мироглед.
Аз-полу-човек.
  527  18 
Хайку не е поезия, хайку е настроение...
Нож в сърцето.
Изместена опора.
Кърви душата.
  691  11 
Празно ми е пак.
Поглед силно замъглен.
Трябва ми живец.
  795  17 
Студ в гората.
Утъпкани пътеки.
Стене силует.
  697  22 
На всички приятели!!!
Око на орел.
Необятни простори.
Душа на човек.
  839  19 
На Гаргантюа!!!
1-ви опит
Криле на ангел.
Прекършени от злоба.
Роди се прошка.
  786  18 
Сега съм спокойна.
И някак безумно бездумна.
Седя и си милвам косата,
да я подсетя за твоите пръсти.
Нищо не мисля. Пустинна забрава. ...
  612  19 
Страдам мълчаливо с дъждовното утро.
Оставих години безценни да бягат безспир.
Осъзнах!
В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...
  613  16 
Обезверена, аз търся пътека в гората.
От пустинята едва вчера избягах.
Не му казвай! - и морето ме чака...
  573  20 
Когато покоят ти вечен е факт меродавен,
не ще се намери такъв, който:
"Блазе му!" - ще каже със завист.
  1723  19 
Защо не остаряват очите,
на едно с увехтялата плът?
Защо не се раждам отново,
като звездите във вечерния мрак?
Защо не заспивам унесена, ...
  679  16 
Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени, ...
  603  14 
Натрупах много грехове,
към кого ли още не.
Този лъжа, онзи мамя,
а себе си понякога едвам търпя.
Лъжа, защото тъй ме принуждават, ...
  568  21 
Казват, върбата самотна била.
И плачела даже.
Но тя си има и вятър, и слънце, и дъжд.
И птици даже си има.
Има и корени, и шумящи листа. ...
  572  20 
Душа назаем ще си взема.
Назаем, защото моята е похабена.
И сърце назаем ще си взема.
Ала разум кой ще ми заеме?!
И нови чувства кой ще ми даде, ...
  604  24 
Не ме гледай така!
Ако искам ще ти изневеря!
На сърце и разум не робувам.
Мога с греха да попалувам.
Дисекция на миналото правя ...
  612  13 
Ще ти претопля манджата.
От вчера.
Аз не съм я яла.
Ако искаш - ти.
То и солта се свърши. ...
  949  20 
Малко бледен ми се струваш?!
Ами да, нали си просто призрак.
Стоиш, мълчиш, думите претегляш.
А дали се питаш где ще спиш?!
Аз с призраци, не, не разговарям! ...
  554  15 
Душата ми в катун родена е,
все се скита по света.
Парцалива и закърпена,
но вечно с весела душа.
Душата ми тръстика е, ...
  691  17 
С извратена наслада на мъка се радвам.
Опустошена душа и обезформена плът.
На мрачното утро - подчертано хладен привет.
  541  15 
На Кити, дето ме накара да си разро- вя кутиите! С много обич!
Изкарах спомените. Бях от себе си ги скрила.
Позабърсах ги, подредих ги във албум.
Тук се смях, там поплаках
и над много думи умувах. ...
  521  20 
Propuestas
: ??:??