Ranrozar
675 el resultado
Като в стара трагедия, като отзвучал романс...
Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!
Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?
Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега, ...
  68 
Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...
  162  13  17 
В душата на този свят отново зреят революции.
И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата
на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...
Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?!
Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява... ...
  205  20 
Ако се абстрахираме от изводите на миналото, значи да нагазим неподготвени в реката на живота.Днес настъпват епохални промени в устройството на цивилизацията.И ако разсъждаваме заедно, ще се убедите, че сме свидетели на глобален катаклизъм в цивилизационен,климатичен, но преди всичко в екзистенциале ...
  121  13 
Музеят на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че от тогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...
  140  13 
Прошка моля! Прошка давам! Магия за добро.
На мегдана пак се люшна живително хоро!
Ако съм сгрешил, прощавай! Не е за първи път.
Прошката не се забравя. Но доброто търси път
към душата на човека. Милостта крепи света. ...
  166  10  26 
***
Пази, Боже... От забогатели роби!
***
Робството е придобит имунитет за оцеляване.
*** ...
  141  14 
Успех за нас е всеки следващ ден.
Щом изгрев слънце ни събуди.
Щом твоята усмивка възвестява,
че животът ни взаимно продължава.
И всеки детски смях за нас е чудо: ...
  105  10 
​​​​​​И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения. ...
  179  14 
на поета Деньо Денев
Шепнат калдъръмените улици
на подбалканските градчета...
Там живеят спомени забулени
за сто войводи и за чети. ...
  157 
Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично ...
  124  14 
Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...
  169  19 
Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така, ...
  156  13 
***
Има ли по-освежително пътуване:
от раждането към любовта?
***
Учеха ни да вярваме безпрекословно. ...
  173  19 
От изгрева до залеза последен.От първи вик и до сакрален дъх.
Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.
От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час.
Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...
Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието н ...
  168 
"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
  217  12 
на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
  165  14 
Нали знаеш: всичко се пише със слово или на гръб...
Докато се помолим свише, и вече си обречен на ръб!
И времето тече на капки. И всяка капка е удар нов!
Животът е недомлъвка. Но понякога е твърде суров...
И тръгваме, без да мислим. Но се събужда съвестта. ...
  176  13 
в памет на проф.Тончо Жечев
Оглеждам се:и изведнъж
откривам-поглед ме следи...
Жена ли е или пък мъж?
Навикнал съм от по-преди ...
  201 
Сред рояка от кокошки...
Два наперени петела
не зачитат мир и прошка
в любовните си цели.
Единият зове се Геро. ...
  191  13 
Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...
  216  10 
Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...
  262  21 
***
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...
  146 
на Иван Гранитски
Каквото съм написал,съм написал!
Всичко е без някаква стара умисъл.
Израстване в труд и житейска орис.
Животът е непредсказуем порив... ...
  239  10 
Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие? ...
  225  15 
в памет на генерал Владимир Вазов-командир
на 9-та пехотна Плевенска дивизия
Не ме утешавай с ракия!Тя ще бъде добавен етикет.
Ще съжалявам,щом се напия; и бъдат дните ми в ред.
И ще пропусна салюта с песни за миналите ми дни... ...
  178  11 
Да бъдеш министър днес е чест голяма...
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
  272  15 
В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...
  233  13 
Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...
  240  16 
Не искате, но време е.
Хайде да си вървите, време е.
Нощта ще ви запомни, време е.
Е, вярно, желаете с добро -
вървете си с добро! Време е. ...
  213 
Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня! ...
  226  11 
Потъва слънцето далеч.На запад.
Не че нещо ще промени.
Орбитата на любовта пропада
между сънни нощи и дни.
А дните са всеотдайни,вън... ...
  253  11 
на Катя Динева
​​​​​​Заставаш като пред разстрел.И камерата се прицелва в теб.
В един безкраен тих предел трябва да отговори съвестта ти!
И въпроси с куршумен картеч пробиват наранената ти душа...
Нима в такъв слововъртеж истината ще тръгне боса и пеша? ...
  178 
Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...
  235  10 
В нашия древен град
трудно намираш
с кого да се видиш.
От всяко дърво
те гледа некролог. ...
  252  14 
​​​​Не всичко е любов или омраза:
помежду тях живее тих баланс.
Като будна денонощна стража –
съвестта на добротата носи шанс.
И вместо съдбата да проклина... ...
  220  13 
Не съм баснословен Крез,
но душата ми те кани:влез!
И разгледай богатите пейзажи
от нюанси и сезонни колажи;
и хоризонтите на надеждата ...
  222 
Вече вее хлад и мраз.В парламента се говори
повече за Дядо Мраз,а за Коледата спорят!
Липсват някакви пари,а бюджетът е на ръба!
Депутати огън ги гори:"за народа все тръбят,
че народът им дължи благодарности безброй"! ...
  255  12 
Светът е в активен дегенеративен стрес-
свят от миналото,който живеем пак днес!
Може миналият латентен мъртъв период
още да ни изненадва с подозрителен ход...
Сенките на Историята воюват сънно пак! ...
  268 
Не съжалявам за това,
че пътуват дълго по света
моите влюбени слова.
Кой би осъдил любовта?
Не съжалявам за това, ...
  227 
Propuestas
: ??:??