Ranrozar
632 el resultado
на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
  468 
Спиралата на дните криволичи
към това което сме обичали;
остава в паметта ни млада,
като нежна рана без пощада.
Все още слънцето душата топли. ...
  214 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  291  14 
в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...
  491 
Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
  461  15 
на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно, защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или някаква си там сервилност? ...
  250  11 
Те търсят в далечната чужбина
нишката на златни блянове.
Един или два пъти в годината
се връщат, за да чуят чанове.
Останалото време, там, далече ...
  516  15 
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
  276 
Денят е безпощадно ясен.
Нощта будува до ранни зори.
Някакво загатнато щастие
в душите иска да се примири.
И утрото тръгва пак с лъчите ...
  457  15 
Запленен от природните догадки
на съзерцателни копнения,
като дете захласнато все крача-
чужд на чуждо олицетворение.
Там ме зоват вихри подмолни, ...
  215  11 
на Мариус Донкин
И накрая ще сме победени
от нелепите въпроси-
аз към тебе,ти към мене
отговорите си ще носим. ...
  556  11  23 
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел. ...
  472 
На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...
  247  10 
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
  463  13 
След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
  233  11 
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
  293  10  13 
Трупане на знания и практически умения е процес дълъг,колкото един човешки живот.
Старши лейтенант Генчо Турсунов и Десислава Манолова решиха, че сгъстената програмата ще им помогне да усвоят и английски език и записаха допълнителни часове при това извън учебното им време. Докато в техникума Генчо и ...
  273 
Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
  213 
Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"
Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бя ...
  330 
на Недялко Йорданов
Дошъл за кратко в този свят-
една искра възникнала от мрака,
ще отлетя със спомени богат.
От никого пощада не очаквам. ...
  254  16 
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
  231 
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
  624  25 
Снегът затрупа нашите топли следи.
Непредвидима е любовта в планината.
Нима ще загубим чувствата си отпреди?
Пътеката на живота е желана святост.
Вървяхме с теб не един различен сезон. ...
  249  14 
В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
  230  13 
Полковник Манолов, началник-щаба на бригадата в Ормана остана твърде млад вдовец,след като съпругата му Олга, рускиня от Ленинград (тогава), когато учеше във Висшата Артилерийска Академия там, се разболя след раждането на Десислава и почина, когато щерка им беше на пет години.
Естествено, родителите ...
  491 
Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...
  554  17 
"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...
  624 
Само след един ден и се усети едно раздвижване в резервата. Лай на гончета и на глухо ръмжене изостри вниманието на лейтенант Генчо Турсунов. Той хладнокръвно обходи постовете, които сам беше назначил и на денонощие сменяше войниците, като не жалеше преди всичко себе си, защото не допусна да разчита ...
  737 
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур ...
  298  11 
Любовта търси нови изживявания.Тя не следва логиката на живота, но се съобразява само привидно, когато скланяме да я търсим в определен момент и в определени състояния.
Докато една ранна утрин лейтенант Турсунов не зяпна от удоволствие да наблюдава в изнесената си напред позиция, как две камуфлирани ...
  689 
По онова време,когато живеехме в един строителен транс да отбележим 1300 години на българската държава,да построим заводи,летища,ракетни бази и прочие строителни достижения...Се яви недостиг на жилища за обикновените работници в градовете,които в мнозинството бяха селски труженици,станали излишна ра ...
  351 
Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...
  295 
Зимата дойде в Горна Тракия с противоречив тоалет.Тя пристъпяше бавно и неуверено,като младоженка,за разлика от хубавите синоптички по националните телевизионни канали, които се надпреварваха да ни представят обстановката в България ту с летни рокли от студията,ту добре екипирани от някой проход в п ...
  693 
Уважаеми зрители! Не мога да повярвам, че това е истина !Аз съм стажант--кандидат в играта на Средствата за масова комуникация между нас и вас!
И така, запасете се с вдъхновение и преди всичко с ориенталско търпение, защото играта в която участвате като зрители, може би, ще ви донесе много здраве и ...
  590 
***
КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...
  207 
Димо Куражлията, както го знаеха след Великите промени,едно момче от селото, което се гушеше в прегръдките на Бакаджиците, едва беше навършил седемнадесет години...
Димо имаше по-голяма сестра Янка, която щом се прочу като скопостна и работна една есенна вечер на 1943 година у тях довтасаха годежари ...
  584  14 
Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстов ...
  539 
Изкуственият интелект е проблем за немислещите.
Колкото по-малко мислим,толкова повече забравяме мислите си.
Една идея възниква,когато намира безидеен терен за развитие.
Колкото повече, толкова по-малко:коефициент на безполезна действителност.
  643  13 
"Нищо не струва толкова евтино
и не се цени толкова скъпо, колкото учтивостта."
Мигел де Сервантес Сааведра
Доброто състояние на душата е белег за нравствено отношение към тези наоколо, преди всичко към хората и останалата фауна и флора. Все пак, нали сме част от природата и времето, в което я споде ...
  607  14 
на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...
  242  10  18 
Propuestas
: ??:??