Регина
374 el resultado
Тя е празна под роклята от моаре
и по плажа се скита самотна.
Празно е и кокетното й портмоне,
след последната едра банкнота.
Стъпалата й гали среднощно море, ...
и по плажа се скита самотна.
Празно е и кокетното й портмоне,
след последната едра банкнота.
Стъпалата й гали среднощно море, ...
536
8
На мене ли точно се случи, света да кръстосвам
с чифт боси, до кръв изранени пети?
И кръста си все, с ориста на една Долороса,
да влача, макар че ужасно тежи?
Защо си избрах участта да кървя под венеца, ...
с чифт боси, до кръв изранени пети?
И кръста си все, с ориста на една Долороса,
да влача, макар че ужасно тежи?
Защо си избрах участта да кървя под венеца, ...
1115
16
Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата, ...
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата, ...
536
5
Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата ...
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата ...
511
11
Тази сутрин съм бяла и розова
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е. ...
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е. ...
684
7
Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
Тя изучи вкуса на прикрития плач ...
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
Тя изучи вкуса на прикрития плач ...
627
9
Добре, де... Предавам се! Да се представя -
наричат ме просто - Великото Нищо.
Не мога със нищичко да се похваля,
(за по-точна справка CV-то ми вижте).
Родена, завършила, после във фирма... ...
наричат ме просто - Великото Нищо.
Не мога със нищичко да се похваля,
(за по-точна справка CV-то ми вижте).
Родена, завършила, после във фирма... ...
653
12
Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...
494
8
То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...
466
11
Ще се престоря, че съм люлката на двора,
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко - ...
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко - ...
574
11
Празен знак е за нея леглото -
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня, ...
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня, ...
687
4
Под младите клонки и листите щурнали,
намигат гаменски зелени върбинки.
На камък кротува разнежено гущерче,
на слънце припекло се - като за снимка.
Небето дъхти и, по-синьо от синьото, ...
намигат гаменски зелени върбинки.
На камък кротува разнежено гущерче,
на слънце припекло се - като за снимка.
Небето дъхти и, по-синьо от синьото, ...
611
14
Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка. ...
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка. ...
660
13
Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.
Всеки катери, като алпинист, ...
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.
Всеки катери, като алпинист, ...
610
13
Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах, ...
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах, ...
645
13
Не тръгвай, яхабиби, тази нощ с кервана!
Сънувах те! Сънят ми беше много лош -
пустинна буря, череп бял и черна врана...
Не тръгвай, яхабиби! Не и тази нощ.
В мъгла, червено е окото на луната, ...
Сънувах те! Сънят ми беше много лош -
пустинна буря, череп бял и черна врана...
Не тръгвай, яхабиби! Не и тази нощ.
В мъгла, червено е окото на луната, ...
697
14
Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе ...
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе ...
633
13
Ето ме пак на Гише „Грехове“:
„За грехове, доброволно, наминах!
Да ги изкупя - дългът ме зове,
даже да бъдат и цяла купчина.
Знаете, казвате, че не са мои? ...
„За грехове, доброволно, наминах!
Да ги изкупя - дългът ме зове,
даже да бъдат и цяла купчина.
Знаете, казвате, че не са мои? ...
506
3
А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.
Припляскваха с крила ята от строфи, ...
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.
Припляскваха с крила ята от строфи, ...
566
1
6
Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител, ...
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител, ...
513
11
Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза, ...
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза, ...
576
11
Изплака брегът и потъна в морето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив ...
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив ...
683
5
Такава глупава история,
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде, ...
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде, ...
466
7
"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от лебедово яйце!"
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дъ ...
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дъ ...
726
4
На дъното тайнствено на океана,
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди. ...
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди. ...
641
18
Сърчицето ти, гълъбо, трепка ми в шепите,
и не смея да те погаля.
Чувам сънем как плаче сиротно небето ти,
със очите на облаче бяло.
Белоснежни криле ми възглавето, гълъбо, ...
и не смея да те погаля.
Чувам сънем как плаче сиротно небето ти,
със очите на облаче бяло.
Белоснежни криле ми възглавето, гълъбо, ...
761
11
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...
561
9
Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...
510
5
Не беше известен, не беше богат -
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето, ...
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето, ...
555
12
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...
1482
8
Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, в дълбините на мрежата?
Раните да си лекуваме - тайните.
Мислите, тежките, да си подреждаме.
И се вълнуваме, сякаш наяве е - ...
някъде там, в дълбините на мрежата?
Раните да си лекуваме - тайните.
Мислите, тежките, да си подреждаме.
И се вълнуваме, сякаш наяве е - ...
502
12
(елегия за късната любов)
Отива си, преметнала през рамо срещите,
които забраниха частните недели.
Отива си, а фаровете на насрещното
отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела. ...
Отива си, преметнала през рамо срещите,
които забраниха частните недели.
Отива си, а фаровете на насрещното
отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела. ...
656
15
Тъй, като тръгнат едни понеделници,
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.
Ту ще забравя да включа пералнята, ...
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.
Ту ще забравя да включа пералнята, ...
509
5
Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...
576
17
Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли,
а улични лампи, с очи на клошари,
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели ...
с гърла на таксита и късни коли,
а улични лампи, с очи на клошари,
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели ...
723
21
Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...
649
1
12
Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...
504
9
Хрупкави стъпки изплете пъртината.
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна ...
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна ...
566
9
Болката иска уютно гнездо,
иска със себе си да я нахраниш,
да ù слугуваш, да свеждаш чело
и да научиш как ближат се рани.
Толкова дълго я нося из мен, ...
иска със себе си да я нахраниш,
да ù слугуваш, да свеждаш чело
и да научиш как ближат се рани.
Толкова дълго я нося из мен, ...
860
1
26
Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини. ...
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини. ...
1184
12
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
