samomen
14 el resultado
Раздират ме нощем спомени жалки,
за тях аз съм в плен...
и пронизват ме като въглени страшни,
тъй силно - до основи парят в мен.
Раздират ме нощем спомени жалки, ...
  695 
Отново притихнала стоя до теб
и мракът превръща се в стихия,
и вятърът отвява ме към теб,
там, където не си и няма да те има.
И отнема ме животът пак с черна пелерина, ...
  647 
БЕЗРАЗЛИЧНА съм и това те убива,
не долавяш дори нота в нощта
и вярваш с глътка надежда,
че аз ще се върна сама -
не друга, а пак същата. ...
  951 
В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...
  927 
Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...
  773 
Колко са плахи ръцете ни,
носещи спомени за безсилие...
Колко са плахи устните ни,
недоизказали шепоти минали...
Колко са плахи очите ни, ...
  935 
Делят ни дни, а може би години,
делят ни време и тъга,
делят ни вече няколко години,
а само спомена остана ни сега!
Дели ни и времето сушево, ...
  602 
Училището - родината на знанието - този обитаем от всички ни свят… тази паралелна реалност, в която Аз и не Аз живеем. То е неделима част от моя живот, но знам, че и аз съм частица от него. Училището оставя траен отпечатък върху съзнанието и сърцето на всеки един от нас. То кове нашите съдби.
„Приют ...
  5125 
Детство мигновено - неусетно свърши ти,
но в мен детското ще продължава да шепти.
Ти отмина като песен,
детски глас в нея как звуча,
само че сега... моето дете пее песента. ...
  1029 
Не искам да се губя там - в разпиляното...
не искам да усещам вкуса на премълчаното!
Ръцете ми от прегръдки отмаляха,
но сърцето ТИ обичах още тъй лудо
и усмивката ТИ топла си представях, ...
  613 
Не пожелавай очите ми - те не са за теб,
сини са като езерата - ще потънеш в тях!
Не пожелавай устните ми - те не са за теб,
жарки са - ще те опарят!
Не пожелавай усмивката ми - тя не е за теб, ...
  1058 
Къде изчезваш без посока?
Къде отиваш да се скиташ?
Нарани ме - да!... дълбоко,
но не мисля, че умирам...
Къде изчезваш? - осъзнай се! ...
  783 
... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...
  1072 
Тъй бързо времето минава -
сърцата стягат се, болят,
с тъга посрещаш новите години,
в такива дни душата те боли...
... но пак ще бъдем с души свободни ...
  1115 
Propuestas
: ??:??