Siforest
14 el resultado
Прозорците на стаята са винаги затворени
към нови светове,
към нови залези и нови изгреви.
Прозрачни са до съвършенство
и чакащи челото ти ...
  687 
Искам да съм плюшено мече -
скрита под завивките
на детското креватче.
Да съм плюшено мече,
да ме обвиват нощем ...
  1014 
(на Филип)
Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се. ...
  865 
Ах, тези очи. В тях побираше целият свят. Дълбокото море и обширното небе – едно сливане на топосите, една извечност. Колко ли тайни криеха тези очи, колко ли болка? Колко ли сила. Как бяха запазили те своя живот, как все още душата дишаше през тях. Как бяха съхранили чистотата и детската невинност, ...
  2508 
Пътят лакътушеше пред очите ми. Един завой, после друг. Не усещах как краката ми сами ме водят, докато ума ми се беше отвял в миналите години. Улици, тротоари, после железопътната линия. Известно време вървях по нея, после се отделих надясно. Ако бях продължила напред, щях да стигна до морето. Но за ...
  885 
/Това се роди за секунди. Едно стихче, рожба на нощта.../ Празно е без твоето "лека нощ". Очите ми затварят се, а сън не идва. Тъмно е без звездното небе. Звездите от тавана свалих и сега държа в ръце. Тъжно е без тяхната светлина. Убих я с пръстите си, защо, без да зная.
  1082 
Заповядай в моята душа!
Каня те прага да пристъпиш
и със тихи стъпки по килима
до камината да стигнеш ти
и на фотьойла да се настаниш. ...
  1313 
Посветено
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и и ...
  954 
Ето, че отново се връщам. Малко помъдряла, леко променена... но все същата. Нищо, че вече и блог си направих, където да си пиша глупостите. Пак имам нужда от това място тук, дълбоко в сърцето ми, едно единствено, недостъпно. Моята крепост, моят личен свят на мечти и разочарования, където съм сама и ...
  1398 
Небето е сиво, покрито с облаци. Ни един слънчев лъч не може да премине през тази плътна покривка, сякаш скриваща и надеждите на хората заедно със слънчевата светлина. А моята коса е заплетена както винаги по това време – рано сутринта, едва станала и облякла първия пуловер, изпречил се пред очите м ...
  1023 
Виждам как я гледаш. Колко прехласнато, с благоговение. Не можеш да се отърсиш дори за миг от мислите за нея... а и да можеше, не би го направил. Взираш се в погледа й. Поглеждаш в душата й. Отваряш чекмеджето с надпис "Сърце" и там виждаш навсвякъде написано твоето име. Поглеждаш в най-малкото и за ...
  1736 
/Това не е в мой стил.
Нито беше в мой стил да стана и да си тръгна... Но го направих./
Не се обърнах
назад,
за да видя ...
  998 
Аз простих!
О, ти ли беше в мрака там?
Пристъпваш тихо и на пръсти
За да не ме събудиш ли навярно?
Или защото гузна съвест тебе мъчи? ...
  845 
На дядо ми
Един ден... и целият свят рухна
Един ден... и твоето дишане утихна
Спасение от болката бе това
Но спасение само за теб! ...
  1013 
Propuestas
: ??:??