7 oct 2006, 9:06

На дядо ми 

  Poesía
1015 0 3

На дядо ми

Един ден... и целият свят рухна
Един ден... и твоето дишане утихна
Спасение от болката бе това
Но спасение само за теб!

Растението в саксията увяхна
Нямаше кой да го полее
Розата във вазата - и тя умря,
Когато някой с лека ръка
Вазата бутна и водата разля

Аз можех да ида и купя
Друга роза, по-прекрасна дори
Ала теб не можех да върна!
В спомените ми само живееш ти
И винаги там ще останеш

Утре от спомените си ще те извикам
И ти ще бъдеш пак пред мен
За да ми дадеш онова,
Което никой друг не можа

© Неизвестна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??