На дядо ми
Един ден... и целият свят рухна
Един ден... и твоето дишане утихна
Спасение от болката бе това
Но спасение само за теб!
Растението в саксията увяхна
Нямаше кой да го полее
Розата във вазата - и тя умря,
Когато някой с лека ръка
Вазата бутна и водата разля
Аз можех да ида и купя
Друга роза, по-прекрасна дори
Ала теб не можех да върна!
В спомените ми само живееш ти
И винаги там ще останеш
Утре от спомените си ще те извикам
И ти ще бъдеш пак пред мен
За да ми дадеш онова,
Което никой друг не можа
© Неизвестна Todos los derechos reservados