tabyy
18 el resultado
  2117 
И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...
  743 
белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...
  1240 
Kогато смяната на сезоните се очаква да донесе слънце, парещо, жарко, горещо, вливащо живот в изтерзаните от зимните бури вени на топлокръвните, а вместо това пясък сух разпръсква вятъра неканен и дъжд пороен засипва бетона... Когато някъде виелица в душата бушува, разкъсваща най-скритите ù места и ...
  977 
Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да ...
  943 
  1041 
  1548 
  1071 
  1852 
Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...
  976 
Табу е измислен герой, но не от онези, които се славят с някакви велики подвизи, дори може съвсем спокойно и без угризения да се каже, че те изцяло отсъстваха от битието му. По-скоро представляваше безлично същество, чието съзнание бе все още празен хард, на който нямаше достатъчно информация, че да ...
  824 
  1131 
  1619 
  1999 
  1673 
Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя ...
  935 
  1859 
  1711 
Propuestas
: ??:??