target_audience
27 el resultado
Потърсих те, но пречеха ми да те видя.
Издирвах те като затворник млад.
Поисках те. Да те целувам и помилвам,
а няма смисъл. Не ще те съглася.
Потърсих те, да си наоколо е трудно. ...
  510 
Нота от трагичното пиано.
Последен звук лети с дъжда.
Преминах много, мъничко остана
да стъпя здраво и да продължа.
Последен тон и всичко ще забравя. ...
  880 
Светът без тебе е сълза голяма,
дъждът е ангелско крило
и откак те няма, Мамо,
се питам всеки ден - ЗАЩО?
Поисках още да те имам, ...
  907 
Боря се със себе си.
Тичам зад следите.
Имам много белези.
Мокри са очите.
Боря се със себе си. ...
  617 
Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни ...
  776 
Завесата ще падне -
неочаквана, на светло.
Завесата - по пладне
ще разясни нелепо
колко са ви клоуните ...
  607 
По смисъл е тежко
да губиш в играта,
започната само от чист мазохизъм,
но леко е после -
навържеш нещата , ...
  635 
За прошка не крещях, не молих
и не се надявах.
За нея рядко си мечтая.
Но чудно беше - може би я
заслужавах. ...
  1049 
(Форматиране на човешкото)
"Напредва" нацията ни красива.
Обсипва се със хиляди пера,
рисува си лицата със белило,
покрива важните ребра. ...
  662 
(Една изповед на механиката и скалпелите)
Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза. ...
  555 
Престорен смях измъчва ви в тъгата,
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.
Държите страшно много на фасона, ...
  1085 
Погребвам много стари страници,
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...
  695 
За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?
За "сбогом" няма и да мисля, ...
  1048 
Недей да ме поглеждаш пак.
Изгоря ни любовта с цигарите...
Ще гониш , зная , с друга влак
и слънца наивно ще си сваляте...
Недей да ме поглеждаш пак. ...
  800 
Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...
От гръмкото започване на новост ...
  627 
Когато в сърцето игли се забиват,
когато не спират и много боли,
когато в очите реки заизвират,
когато си нужен на строги души.
Когато притиска те болка излишна, ...
  814  11 
Не съм луда.
Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден! ...
  746 
Самичък в тъмното пустее
забравен клон със скъсано листо
и тихо нещичко си пее
как счупен бил от своето дърво...
Самичък в тъмното оставен, ...
  591 
Искам да си имам черна стая.
Да знам, че тя е само моя,
където всеки ден с молив чертая
черти на лудо безпокойство...
Искам да си имам малък ъгъл, ...
  747 
Във вечен сън заспиваш ти,
погребан в черно, полубял...
Загубил си живота от мечти,
а беше ли поне копнял?...
Във вечен сън заспиваш сам... ...
  766 
Нима животът не е само игра,
подобна на битки, с чертежи излишни
и той сам гради правила,
а ние сме кукли, така динамични...
Нима животът не е само арена, ...
  710 
Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват ...
  622 
Потръпват нозете от студ вкаменени.
Запълват се със скръб усмивките.
В черно облечени, нажалени,
хората погребват си близките.
На карамфил ми ухае наоколо, ...
  638 
Когато пръст и твоите очи покрие,
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.
Когато червеи и твойта плът разлагат, ...
  804 
Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат...
От нашата реалност ти излизаш.
На ехото оковите кънтят.
От гръмкото започване на новост ...
  1292 
Бавно стича се сълзата преродена
и със нова сила мъката чертае.
От сърцето капе тя сломена,
пътя си решава да познае.
От окото слиза тежко-тежко ...
  795 
Изсъхнали спомени и мокри сълзи
удавят живота ни в рима.
Защо пак се случва, ти ми кажи,
нима обяснение някакво има?
Потъващи мисли, без капитан, ...
  695 
Propuestas
: ??:??