Самичък в тъмното пустее
забравен клон със скъсано листо
и тихо нещичко си пее
как счупен бил от своето дърво...
Самичък в тъмното оставен,
изсъхнал клон с изчезнало листо,
потъпкан, после пък забравен,
забравен клон - забравен, но защо?...
© Николинка Асенова Todos los derechos reservados