the_r0se
178 el resultado
Прощален танц
Една жена
в съня ти се явява
и в бяла светлина
две думи-камък изговаря. ...
  537 
Град
По улиците скитам,
гледам сластно небосвода,
когато нямам сили да ви викам...
Замислена за люлката и гроба, ...
  554 
Чуваш ли шепота?
Виждаш ли зноя
на гърлата пресъхнали,
на презрените воя?
Пороят от думи, ...
  757 
Понякога небето ме премазва
и слънцето безмилостно гори.
Някога земята ни предпазва
от страшната ни участ да скърбим.
Понякога луната ни показва ...
  735 
Ще ти дам парченце от дъха си,
никога да не усетиш ти студа
и пламъче от моите очи,
за да не губиш пътя си в нощта.
Ще влея любовта си в чаша, ...
  656 
Невидими отломки
от далечен, закърнял пожар,
се възраждат неспокойно
в жилите - грехът ни стар.
Спускаме пердета, ...
  668 
Бих запалила свещ със звезда,
за да мога неспирно да моля
небесата, гори и земя
след години аз пак да съм твоя.
Бих изплакала с нежност аз вир, ...
  720 
Не ще научиш никога, уви,
защо сърцето ми тъй се вълнува
при облика ти всеки миг.
Защо и мек, и страшен те сънувам.
Не ще да разбереш сълзите ми горещи ...
  671 
Жива
Напомняш ми - дете съм още
и смея се на свойте грешки,
сънувам денем и будувам нощем,
не чувам строги забележки. ...
  628 
Сама избираш пътя си...
Усещах вятъра в гърдите
и виждах аз пътечката една,
посочваха я слънчево звездите
и пяха нежно: 'Там е любовта!' ...
  606 
Необятни светове
Има пътища безкрайни, знам,
и спирките, които не познавам,
очакващи да стъпя там
и мòстове, извиращи вулкани ...
  640 
Твоите очи
В очите ти аз виждам светлина,
обгръщат ме със огнени лъчи.
В гърдите ти аз чувам тишина
как нежно се извива и звучи ...
  766 
Върви!
Върви!
По стръмните облаци.
Върви! Все нагоре в простора,
над черните пропасти. ...
  1381 
Аз не бях това
Ти никога не ме жела изцяло
и не видя в очите ми звезди,
за теб останах грешна, опустяла...
това сърце сърцето ти не озари. ...
  674 
В покоите си
пуснах те да минеш,
в оковите ми
позволих ти да надникнеш.
Постелята ми ...
  715 
По прашни друми,
кални, лепкави пътеки,
свистяха гуми.
С грозни дрипи,
вместо дрехи, ...
  526 
Може би в съня
осъден беше той
да броди през нощта -
без милост, без покой.
Може би кръстосал ...
  590 
Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.
Тя тънеше в разкош красив, ...
  589 
В душата ми е пролет.
В душата ми звезди
се къпят и блещукат
във слънчеви реки.
Душата ми е струна ...
  627 
Ако някога...
Ако някъде видиш ме някога
и страстта ни е вече напуснала,
нека знаеш, че спомени всякога
ще догарят по моите устни... ...
  657 
... И заваля в сърцата златен листопад...
Насред пустата градина
остави ме да вехна аз.
Като топъл прилив ти отмина
и скри се в хрупкавия мраз. ...
  673 
Сълзи
Ронят се една след друга
морни, мътните сълзи,
в мокра самота полазват,
бродят сноп разхвърлени лъчи. ...
  536 
Оставам тук!
Пристъпвам с полъха уханен,
по-лека от копринен пух
към теб понасям се в незнаен
танц. До утрото оставам тук. ...
  1257 
Младостта на славeите рухна,
облак прах изви се с грозна гръд
и почерни ви очите и срама,
и тъй подготви ви за бавна смърт.
Залутахте се вий в изгнание, ...
  1139 
Във шепи нося капки слънце,
лъчи дъждовни къпят моя свят
и ходя боса, a в очите сън е,
в съня си силен, страстен те творя.
Със трепетно мълчание ти шепна - ...
  699  12 
Живот
В моята любов е твойта скрита,
твоята, Живот, опияняваща и шумна...
Понякога сама, свободна скитам
и виждам - можела да бъде тъмна. ...
  466 
Обичах те, а не е същото -
живота ми, душата ми ограби.
А как се молех да познаеш чувството -
ей тъй, с любов да се раздаваш.
Обичах те и повече от себе си, ...
  646  10 
Търсиш ме във полъха на утрото,
по пътища, забулени във нищото,
в пресъхналите ручеи на мъртвото,
в тишината на надгробни плочи...
Копнеещи длани протягаш безумно, ...
  584 
Спри вятъра във мен,
изтръпва всяка моя клетка!
Поглед каменно студен
потъпква всяка наша клетва.
Завръщам се все по-далече, ...
  642 
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме, ...
  794  16 
Малки бяхме и тичахме с вятъра,
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени, ...
  603  11 
Небесна сянка
е дъхът ми молещ,
безбрежна обич крия
във гласа си тровещ.
Ръцете ми магични ...
  841  12 
Почакай, страннико случаен.
Самотен пътнико... поспри се!
Ела, седни до мене, братко мой незнаен,
да споделиш за де си тръгнал,
от какво боиш се. ...
  843  20 
В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя, ...
  1472  11 
Приятелството, без което не можем
(есе)
Едва ли има човек без приятел! Без значение дали приятелствата, които сме изградили са основани на радостта от съвместните удоволствия, на самото приятелство, а било то и на взаимната изгода, всеки има поне едно! Въпреки всички трудности и ежедневните спорове, ...
  11835 
В живота ми дойде безшумно,
премина сляпо покрай мен,
обърна се пленително и като буря
разхвърля всеки спомен прелъстен.
С единствен поглед ме пречупи - ...
  827  13 
Затворена, поробена,
моминска, търсеща душа
в една река топола влюбена -
една реалност, или пък лъжа.
Светът простор е тесен, ...
  640 
Скрий ме в твоите очи,
завий ме в лепкава мъгла...
Аз зная колко много те боли
и как съдбата ни излъга!
Твоят път осеян е с бодли, ...
  666 
Недей...
Не продавай мечтите,
които делихме.
Не стреляй в звездите,
сред тях се родихме. ...
  603 
Виждаш ли очите ми -
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам. ...
  698 
Propuestas
: ??:??