тюркоаз
940 el resultado
Винаги съм знаела,
че нищото е нещо!
Винаги съм искала
да се доближа близко!
Без дори да съм го виждала, ...
  517 
Навън заваля със звъна на капчука!
Безлюбовно, пропиляно вятър задуха!
А аз искам да балансирам нещата:
звъна от капчука, съсъка от вятъра!
(в тишината) ...
  798  19 
Вървя под облака дъждовник!
Самия безнадежден случай!
Избягал от пустинята безбожник!
Самата му духовност ли е друга!?
Вървях във време на плитки чувства! ...
  620  18 
Къде си, миг!?...
Потърсих те във сините простори
(без да те открия)!
Поисках аз устни жадни да напия
(но без наслада)! ...
  799  11 
Искам... шепотът на вълните с прибоя да идат,
когато... в душата ми почне да студенее!
Искам... топъл бриз както някога да ме гали,
когато... всяка мечта посядаше на пътя!
Искам... пак да ни поваля мълния любовна, ...
  586  14 
Играем с въображение и с потно чело
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея, ...
  850  11 
Реших отново да заживея.
Намерих си мястото (старото).
Не съм за оплакване.
В разцвета на силите съм (браво)!
Под покрива на покоя, ...
  509  20 
(На моя обичан съпруг -
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми, ...
  602  17 
Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!
И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!
И когато смехът угасне с прекършен глас, ...
  615  14 
("Животът е пътуване само за този,
който знае къде отива")
С две лица е човешката душа!
Слънчеви дни, мразовити утрини!
Губят се съдби, в плисъка на дъжда ...
  692  12 
Искаше... за теб да съм Луна!
В бохемски, парижки нощи!
И заветна, стелеща пелена,
ранно-късна... още и още!
Искаше... за теб да съм закон! ...
  573  13 
Зимата мени си своята премяна
и гласове на клони се сломяват,
в очакване на госта си Снежанка
и джуджета, седем, вече побеляли!
Утро иде! Свят се буди бял и чист! ...
  636  12 
Искам да видя обратната страна на Луната!
Протегнал, бездиханно-жаден, ръка си
и устни, да долепя с любовна целувка!
Защо, защо - Светая светих - никого не допускаш!?
Искам да знам, желала ли си земните ни блясъци? ...
  2360  16 
Нямата безплодна повърхност...
Вече е покорена от земните страсти...
И спасена от възкресяващи капки...
Те не знаят за миналото й безпощадно...
Как бе стисната с нокти жадно... ...
  616  15 
Привечер, когато денят заспива...
В приказките вярвам и във вечността...
Нощем, когато мракът притихва,
ти се вестявай, с роза в ръка!
За теб черпя смели мисли, чародейни, ...
  644  11 
Живея в моя свят, въображаем,
над мене грее безименна звезда!
А в росата е моето отражение,
като търкулнала се, триумфираща
мечта! ...
  903  10 
Луната, бледоликата изпраща,
парче от своята лунна погача!
По паяжината на своите лъчи,
та тя, бледоликата, прати и мечти!
Ах, небето ме целуна с нежни устни ...
  558  11 
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите! ...
  570  11 
Един приятел някога ми сподели.
Не винаги истината в корена е скрита.
Понякога от плоскостта наднича
от гордост стене, жаден те обрича!
Един приятел някога ми сподели ...
  700  19 
Пристигаш, есен...
По пътека, която не сме извървели докрай...
Със тъжна песен...
По уморено-зелени, стари огради...
Претруфена... ...
  450  12 
Вдъхновение ме следва. Все до мен върви.
С мечтание... И с друго измерение.
И все си мисля: Съчувствието си свери
в елементарните неща! Дори с опиянение.
Не е пристрастно. Не иска да ме заслепи. ...
  872  22 
Случайно, в бутилка от морето,
открих писмо... За мен ли бе то!?
... Плени ме. Тяхната любовна история!
Дали по-праведен е понякога грешния
от светеца!? ...
  582  11 
ИзвАди ме от бездънна пропаст.
НакИчи ме със звездна сЪрма.
Откъсна ми лунно цвете.
Приюти ме в бурята на дните.
Събра зората в шепи две. ...
  487 
Родена съм с бунтарски дух. Далече.
От суетата и шума! Предтеча
са моите деди със талисмана!
Оставили го, да прохождам по света!
И жар разпалена съм, в бъдното за теб! ...
  504 
Разбран е неговия път. Философ бидейки.
Презира титли и академии!
Дори е самоук! Вярва в добродетелта!
Готов е да се потопи в страданието!
И в страстта! ...
  493 
***
Всеки творец по своему е Бог
на туй, което с нежния си зов
твори, чувствува и рисува!
А Бог е сърцето... що диктува!!!
  486 
***
Нищо във всичкото...
Нищо преднамерено...
Обичайно необходимо...
Късно е...
Вече ненужно възмездие... ...
  438 
Безбрежно синьото море,
ще го запълним с благослов!
Любовен и копнежен послеслов
пак чайките ще донесат за теб!
А нежността като безкраен миг, ...
  392 
***
С перфектна осанка,
а след него грамадна сянка!
С усмивка на уста,
а сякаш гримаса застинала!
С отворени очи, ...
  417 
От векове разтърсващи камбани,
през душите български, изтерзани!
С насила вселявани грехове,
кой ще плаща, пак България ли!
О, не! ...
  1203 
Пак ще дойдем. Всепоглъщащо море!
И следи по пясъка ще търсим!
Тях любовта ги е оставила!
Пак ще плуваме. Хоризонтът ни зове!
И ни следва. Свойте стъпки да откриваме! ...
  414 
Закриваше се хоризонта,
с пухкави и тънки пелени!
Гълъби на покрива!
Как гальовно се целуват!
В ефирна красота заплували! ...
  447 
Само миг дихание ми подари!
В този необятен океан от мисли!
Само истините, истините остави
и щастие, на глас го искам!
За мен дори съкровище изрови! ...
  451 
Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!
Като презрял обществени условности, ...
  477 
Ще дойдеш ли в съня ми,
образ дивен, ненагледен!?
Ще ме направиш ли
щастлив, без грях, невинен!?
Ще скупчиш ли лице ...
  474 
Намерен Рай от приказка!?
Как търсим го цял живот!
Пещерата на "Али Баба",
отваря ли се със "не знам"!?
И как да събереш във шепа ...
  478 
Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват. ...
  500 
Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?
Настоящето ми е мирно ...
  445 
Зима иде неприятелски,
и седефено, незабелязано,
със свойте бели силуети,
мъничка сълза, смразява.
С очи печални, птиците ...
  468 
***
В малка строфа или стих,
когато всички други спят,
аз искрено-щастлив,
туй сътворих за вас!
Цял в тръпка бях, ...
  367 
Propuestas
: ??:??