Уенди
211 el resultado
Днес искам прошка. Най-напред-
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими. ...
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими. ...
929
20
Повярвала наивно, че е чайка,
в стремежа си да литне, се оголи.
Забили клюнове сред чужди тайни,
сновяха лешоядите отгоре.
Трапезата им - повече от пищна. ...
в стремежа си да литне, се оголи.
Забили клюнове сред чужди тайни,
сновяха лешоядите отгоре.
Трапезата им - повече от пищна. ...
699
16
Кога ли
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?
И коня, волно в степите препуснал,
със ласо и юзда ще покоря? ...
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?
И коня, волно в степите препуснал,
със ласо и юзда ще покоря? ...
704
10
Ще се подложа на хипноза.
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия ...
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия ...
716
11
В отговор на Валентино
Русалките търсеха своите принцове...
А те... се спасяваха - кой както може.
Загърбили истини, потъпкали принципи,
коварно забиваха в перките нОжове. ...
Русалките търсеха своите принцове...
А те... се спасяваха - кой както може.
Загърбили истини, потъпкали принципи,
коварно забиваха в перките нОжове. ...
909
20
Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...
628
9
Ще отплуваш ли пак, Капитане?
На брега прикован си в скалата.
За секунда ли тук си пристанал
и флиртуваш с попътния вятър?
Той те мами със гларусов писък. ...
На брега прикован си в скалата.
За секунда ли тук си пристанал
и флиртуваш с попътния вятър?
Той те мами със гларусов писък. ...
1721
12
Не оставих мостове след себе си.
Даже спомен не взех. За из път.
Оцелял след пожарите феникс.
Устремен към живот. Или смърт.
Неизвестност пред мен. Ще пропадна! ...
Даже спомен не взех. За из път.
Оцелял след пожарите феникс.
Устремен към живот. Или смърт.
Неизвестност пред мен. Ще пропадна! ...
747
16
Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...
3077
9
25
Къде сте днес, Рицари с бели доспехи?
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... ...
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... ...
859
19
Тишина... Тишина... Тишина...
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.
В мен горяха безбройни слънца. ...
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.
В мен горяха безбройни слънца. ...
851
25
Колко си светъл и колко си черен понякога!
Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват.
Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели...
Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила, ...
Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват.
Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели...
Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила, ...
616
13
Не си я срещнал още... Но вече я предчувстваш!
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.
С години си я търсил... Но... все на кръстопътища... ...
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.
С години си я търсил... Но... все на кръстопътища... ...
881
16
Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам, ...
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам, ...
904
24
Тези следи по душата ми
никак не оздравяват -
от врагове и приятели...
от недостигната слава...
И от предателства жалки... ...
никак не оздравяват -
от врагове и приятели...
от недостигната слава...
И от предателства жалки... ...
779
13
Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?
Нали копнеем все цветя да никнат? ...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?
Нали копнеем все цветя да никнат? ...
715
1
6
Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита... ...
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита... ...
709
1
8
Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно - ...
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно - ...
782
20
Говориш ми колко зает си.
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска ...
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска ...
805
13
... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм... ...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм... ...
871
20
Не ме кани на следващата среща.
Страхувам се от новото начало.
Страхувам се от твоята намеса
във нещо, със годините изтляло.
Страхувам се от жадните целувки - ...
Страхувам се от новото начало.
Страхувам се от твоята намеса
във нещо, със годините изтляло.
Страхувам се от жадните целувки - ...
932
1
25
Когато вече няма да те чакам...
Когато вече няма да боли...
Когато съучастнически мракът
в прегръдка нечия ме приюти...
Когато даже споменът за тебе ...
Когато вече няма да боли...
Когато съучастнически мракът
в прегръдка нечия ме приюти...
Когато даже споменът за тебе ...
679
1
8
Всичко свърши. Няма път нататък.
Няма даже по снега следа.
Бе романсът ни безумно кратък -
два акорда между "не" и "да".
Няма жар в телата вкаменени - ...
Няма даже по снега следа.
Бе романсът ни безумно кратък -
два акорда между "не" и "да".
Няма жар в телата вкаменени - ...
818
11
Ако в различни пътища поемем,
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни?
Ще идва ли сънят ти по-спокоен? ...
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни?
Ще идва ли сънят ти по-спокоен? ...
775
12
Думите, с които ме прониза,
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл ...
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл ...
824
9
Отново тръгваш... Исках да останеш!
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.
Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде... ...
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.
Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде... ...
749
19
О не, не се завръщай ти никога при мене!
Не ме докосвай плахо с излишно съжаление.
Аз няма да протегна към теб ръцете жадно.
Дори да ме прегърнеш, аз няма да се радвам.
Отмина безвъзвратно на лудостта пороя, ...
Не ме докосвай плахо с излишно съжаление.
Аз няма да протегна към теб ръцете жадно.
Дори да ме прегърнеш, аз няма да се радвам.
Отмина безвъзвратно на лудостта пороя, ...
746
10
Тя е тъжна. Очите - изстинали.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, ...
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, ...
752
7
Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.
Среднощен телефонен звън ме буди. ...
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.
Среднощен телефонен звън ме буди. ...
987
17
Защото си измисляхме проблеми,
защото аз до смърт те нараних,
защото ти си тръгна ненавреме,
а аз за тебе не написах стих,
защото телефонът все мълчеше, ...
защото аз до смърт те нараних,
защото ти си тръгна ненавреме,
а аз за тебе не написах стих,
защото телефонът все мълчеше, ...
758
1
17
Все още съм жена! Дали го забелязваш?...
Днес сложила съм грим. Единствено за теб.
Отпивам пак на екс. Виж, чашата е празна.
И дяволско желание в очите ми расте.
Но ти си само радостен от срещата внезапна... ...
Днес сложила съм грим. Единствено за теб.
Отпивам пак на екс. Виж, чашата е празна.
И дяволско желание в очите ми расте.
Но ти си само радостен от срещата внезапна... ...
587
8
За честното ти мъжко постоянство -
дори в най-неочаквани беди,
за чувствата ти - пролетно пиянство,
което след порои се роди.
За погледа ти, пълен със прохлада, ...
дори в най-неочаквани беди,
за чувствата ти - пролетно пиянство,
което след порои се роди.
За погледа ти, пълен със прохлада, ...
834
12
Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто. ...
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто. ...
5267
1
18
Не знам защо, но винаги е тъжно,
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо, ...
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо, ...
753
17
На сцената животът режисьор е.
Актьорите подрежда и върти -
пионки сред натруфени декори.
Подрежда в пъзел страсти и съдби...
А ролите отдавна са раздадени. ...
Актьорите подрежда и върти -
пионки сред натруфени декори.
Подрежда в пъзел страсти и съдби...
А ролите отдавна са раздадени. ...
954
15
Към ъгъла отново се насочваме
на мъртва пустота. Ветрее.
Навярно време е да сложим точка,
преди от чакане да онемеем.
Нахлува болка, непосилно истинска. ...
на мъртва пустота. Ветрее.
Навярно време е да сложим точка,
преди от чакане да онемеем.
Нахлува болка, непосилно истинска. ...
841
13
И пак е празник. Но теб те няма...
А аз те чакам докато мръкне.
Какво е? Лудост? Или измама?
Но вече почва да става мъка.
Но вече почва да ми нагарча ...
А аз те чакам докато мръкне.
Какво е? Лудост? Или измама?
Но вече почва да става мъка.
Но вече почва да ми нагарча ...
703
7
Отдръпвам се от тебе, отдръпваш се от мен.
И става непотребен един съвместен ден.
И става неуместна красивата лъжа.
И никак не е лесно да кажа: "Не тъжа..."
И никак не е сладък мигът, прекаран с теб... ...
И става непотребен един съвместен ден.
И става неуместна красивата лъжа.
И никак не е лесно да кажа: "Не тъжа..."
И никак не е сладък мигът, прекаран с теб... ...
668
10
Какво спечелих? И какво остана?
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.
От майка си това съм наследила. ...
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.
От майка си това съм наследила. ...
601
6
Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно, ...
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно, ...
594
15
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
