ValentinaMitova
248 el resultado
Уморих се
да се боря със мелници!
Казваха,
Дон Кихот го правил...
Казваха, ...
  378  10 
Водата
играе пред мене
Върти се във
някакъв странен танц
Водопад е... ...
  295 
Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците ...
  331 
Навън е тъмно
И студено
И зимата
в душата ми наднича
И тихо е... ...
  939 
Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...
  297 
Днес се вгледах
във очите на дете –
езера,
кристално чисти и дълбоки!
Пълни с обич, ...
  300 
Не!
Не сме приятели!
И ...Да! Така е!
Приятелите...
са специално нещо! ...
  307 
горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара ...
  312 
Злите езици говорят
Кой го е еня за злите езици?!
Те не говорят
Те удрят с камшици!
С бръсначи те режат! ...
  302 
Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
  381 
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
  319 
Като вещица, стара и зла,
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...
  259 
Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...
  245 
Огедах се във капчица роса
през призмата й, аз света видях
и станах някак тиха и добра...
Огледах се във капчица роса...
и тебе там потърсих, ...
  365 
Tи пишеш, може би, прекрасно...
Избрал си думите добре...
И чувствата описал си понятно -
във всички свои стихове..
Ала...душата ти е гола! ...
  313 
Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...
  285 
Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...
  472 
Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...
  267 
Търсих те!
Чаках те!
Уморих се,
да те гадая!
Уморих се, ...
  317 
Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...
  351  10 
Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...
  259 
Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
  533 
Когато
светът те притиска...
Kогато в морето от хора,
потъваш...
и глътката въздух е мъка, ...
  356 
Разказа "Луси" е базиран на отделни, реални, случки, синтезирани в едно. Имената не са реални.
Луси
1,2,3,4,5
1.
Гледаше езерото и очите й не се откъсваха от него… ...
  1144  10 
Помълчах,
и изпратих луните безсънни-
нежно, грижливо,
c бистра росица
покрили гората ...
  295 
Сънувах какво ще сънувам
Ще притворя очи...
Ще сънувам топлия дъжд
и безкрайни полета от рози
Ще се къпя във аромати ...
  260 
Пътувам всеки ден
във този влак
Със непознатите
деля към бъдещето пътя си
Пътувам с хора непознати ...
  309 
Казват...
" Искам сам да избирам,
как да умирам!"
А кой Ви каза, че имате право
за друг да избирате? ...
  230 
Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...
  306 
Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
  826 
Направих грешки във живота
Живях го...
все за някой друг!
На другите
да им е лесно! ...
  997 
Ще те срещам отново,
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...
  315 
Когато се засели в малкото блокче, на пазарната улица в китайският квартал, всички си мислеха, че е особен. Изглеждаше странно, старомодно облечен. Ясно беше, че не беше богат, но беше чист и изгладен до педантичност. Усмихваше се на всички и поздравяваше всеки от съседите си. Държеше им вратата на ...
  659  12 
Не ще подминат ме
и мен годините...
Ако от Господ ми е отредено,
и аз ще остарея -
като всеки друг... ...
  296 
Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
  1027  18 
Вината не беше твоя
Беше моя
Аз, те виждах така, както исках...
Аз те чувах така, както исках...
Аз те разбирах така – както избирах! ...
  252 
Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...
  685 
Чудя се,
дали пък да не яхна вятъра?
От слънчеви лъчи
да си завържа люлка
Дъха му, да ме понесе в ръцете си ...
  255 
Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...
  314 
Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...
  263 
Propuestas
: ??:??