ValentinaMitova
248 el resultado
Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...
  257 
Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...
  293 
Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...
  256 
Да си нарисувам ли лунички?
Ще се превърна ли в дете отново?
Да си сплета ли шантавите плитки?
Да закача ли в тях и две кордели?
Да сложа ли полата на плисенца... ...
  244 
Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
  250 
Искам
да живея във свят на цветя
Птичи песни и глъч на деца
Искам, да чувам потока
На морето вълните... ...
  265 
За всичко разделени!
Така е в моята страна!
Делиме се за всяко нещо!
Подпалваме от нищото вражда!
Делихме се на учени и прости! ...
  355 
Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха... ...
  857 
Тъмен облак виси над Земята
и на Слънцето скрива лъчите
Стопи се някъде и дъгата...
И започнах да се взирам дълбоко
и да търся цветовете във мрака ...
  253 
Ще си тръгна и аз...
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...
  289 
Пролетта ще настъпи отново
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...
  741 
Само Аз ли, не се срамувам,
че все още има разумни,
да застанат в едно
за Мира със Света!
Че, все още, някой, ...
  224 
В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!?? ...
  281 
Когато бяхме деца
и вървяхме под дебелите сенки
на онзи, голям Булевард...
Не знаехме, още кои сме,
нито, кои ли ще станем ...
  306 
Може би съм сълза...
Чиста, момина.
Непорочна и искрена.
От радост, любов или
от тъга породена! ...
  257 
Бих искала да имам сила
света в градина да превърна!
Да посадя цветя прекрасни!
За всеки дом , храна и топлина да има!
И хората да се обичат! ...
  267 
Разпъна ме на кръст
Във Прометей превърна ме
С плътта ми...
птиците нахрани!
От злоба и от мъст, ...
  252 
Живота ми със бурени
опита да засееш...
Обгърнах ги с любов,
и те във сладък, нежен цвят
душата ми обвиха... ...
  287 
Мога ли,
да преодолея злобата човешка?
Мога ли,
да преодолея лошотата?
Мога ли, ...
  250 
Tръгва си рано...
Почти призори
Цяла вечер на бара
в чаши и във бутилки,
давила своите болки ...
  274 
  412 
Магия
Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи, ...
  294 
Навън върлуват бури
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи! ...
  293 
Може би...
Трябваше да се срещнем
и просто... да се разминем
Може би...
трябваше, ...
  346 
Бях на място...
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
  845 
Часовникът 12:00 удари
и старата година, от календара
последен лист отрони
и със торба,
препълнена със случки и със спомени, ...
  397 
Господи,
зная, грешно е!
Пред Коледа да се гневя!
Зная,
грешно е, ...
  435 
Здравей Приятелю,
любим и стари...
Аз зная, днес далеч си...
Ще питаш може би...
Защо ти пиша... ...
  608 
Днес посетих едно дърво
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели ...
  415 
Понякога...
си пожелавам самота...
Понякога в душата ми е тишина...
Понякога е панаир
и фоерверки... ...
  412 
Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...
  1216 
Бях със шапка
Шапка невидимка
Тъй преминах през света -
тихо, кротко...
Невидима! ...
  299 
Имах живот...
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...
  931 
Мислех си да кажа нещо...
После реших да замълча...
Всички думи бяха вече изказани
И какво от това...
Всеки тръгна в своя посока... ...
  418 
Като портокал
е натежало Слънцето
топло и сънливо
Сгушва се някъдe...
във гора пожълтяла ...
  376 
Ухание на прясна паста...
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...
  393 
Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
  724 
Ковид тук дойде...
И се настани...
Две години вече ни цеди...
Сложи ни под ключ
и маска! ...
  310 
Да бъдем или да не бъдем
Не ме поглеждай с тез очи,
изпълнени със жар
и страст
и с тягостно очакване... ...
  562 
Затишие
И мрак...
Луна...
Вълни...
целуващи ...
  300 
Propuestas
: ??:??