ValentinaMitova
248 el resultado
Такава е на майките съдбата...
Да сме сенки...
Да даваме и даваме!
По цели нощи да не спим...
Сълзи да роним и да бдим! ...
  438 
Прелиствам календара на живота си..
Прелиствам го и търся дните,...
в коитo истински била съм жива
и истински била съм Аз!
Прелиствам лист след лист ...
  414 
Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...
  840 
Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...
  289 
Един прекрасен ден,
Аз зная,...и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…стрелките
по - нататък да придвижи…
И времето за мен ще спре! ...
  473 
През тънкият процеп на пердета...
Луната се вмъкваше в стаята
всяка вечер...
Тършуваше в мислите ми,
като разбойник, ...
  248 
Не сме вечни!
И колкото и да сме добри
И колкото и да сме човечни...
Не сме вечни!
И болките и мъките ...
  652 
Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела ...
  309 
Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...
  345 
Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...
  397 
Някога, някъде с някого..
Била съм във друг живот
Някога, някъде с някого… Имала съм любов!..
Някога, някъде…във отвъдното…
Във паралелен живот! Писала съм с перо! ...
  431 
Конска грива!
Бюстие и прашка!
Жартиери!
Цигаре! - мога да съм секси, дива!..
Стига да поискам! ...
  1205 
Господинът със меката шапка,
кашмирен балтон
и излъскани боти
с ехидна усмивка
и очевадна погнуса ...
  857 
Забързани сме и заети!
Заплетени сме в грижи
и задачки... уж много важни!
Неотложни!..
Минават часовете, ...
  468  10 
Ще дойдеш...
Да ме търсиш някой ден...
Ще искаш да разкажеш,
как си живял... без мен...
Ще ми разкажеш, ...
  741 
Видях го във тунела...
Със края на окото си го зърнах...
Във ъгъла, на топличко стоеше...
Красавец някога е бил!
Висок и снажен! ...
  519 
Косата и беше от прежда!
Лицето и тялото - проста басма!..
Нослето, очите, веждите...
и нежните бузки дори,
туй всичко - рисувано с молив, ...
  1140  11 
Не ми се тръгва...
Ала времето изтича
и слънцето отмерва часовете...
Луната жадно ми преглъща дните
А Есента...душата ми, ...
  359 
  902 
  399 
Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...
  352  10 
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
  413 
Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...
  614 
Бих искала да върна времето...
Бих искала да върна всичко!
Да те срещна пак...
И пак да ме обичаш...
И пак да те обичам... ...
  624 
Понякога...тъй искам да крещя,
че вятъра дори да стресна!
Облаците да уплаша!
Да ревнат с най-големи сълзи!
Да ме облеят! ...
  591  13 
Не я искам..
Тази моя съдба..
във която
по тъмното скитам и
чадъра държа си сама.. ...
  702 
Аз знаех, че я има...
Открих я,... не случайно...
Усетих я,...
в мига във който...
тя се появи... ...
  1312 
По Коледа... една женица дребна,
останала съвсем сама... и много бедна,
се чудела, какво да стори,
че да зарадва мъничките си деца...
Поне за малко в Коледната нощ, ...
  1464 
Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...
  371 
Няма да крещя!
Дори и няма да извикам!
Аз уморих се от крещене!
От викане,... дори и нямо...
Уморих се... ...
  570 
От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе... ...
  368 
Мразя те!
Омразата - ти това събуди в мен!
Мразя те!
От мене, всичко взе и пак не стигна!
Мразя те! ...
  364 
Ще тръгна по пътека нова...
Сама и със душа ранена...
Ще тръгна и ще съм сама...
И по- добре ще е така...
Кръвта, евентуално, тя ще спре.. ...
  457 
Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...
  324  10 
Като змия... студена и гладка
Без всякакво чувство...
Съвсем безучастно...
И съвсем целенасочено,
се плъзгаш в живота на хората... ...
  886 
Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата ...
  303 
Какво, като си отиват дните ми?
Какво, като косата ми сребрее?
Какво, като не влизам в роклята
за двадесет годишни?
Какво,... ...
  247 
Дали ще те срещна?..
И кога ли?.
Аз вече забравих коя съм..
Забравих,..за какво да мечтая..
Забравих какво да обичам,.. ...
  181 
Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън ...
  280 
Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...
  234 
Propuestas
: ??:??