vasisid
87 el resultado
Не ще дочакаш шепота на калдъръма,
утеха скрил в обърканите думи,
видение във мокрите очи на здрача,
затънал сред разкаляните друми.
Ще ме познаеш в непознати стъпки. ...
  1091 
***
Боли, когато светлината се откъсва от очите.
Боли, когато струнен звук се влива в тишина...
Пречупената воля става жален писък.
Премазана надеждата, превръща се в тъга.
  1185 
Баща ми в шепа смачка
своя сватбен пръстен,
а мама хвърли бялата си рокля
в пепелта.
Очите ми навярно пак са мокри, ...
  811  16 
Мигът остава твърде кратко,
като ухание на нощен цвят.
Мигът е пламъкът във мрамор.
Не можеш да го удържиш.
Мигът ни бяга твърде бързо. ...
  799 
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете? ...
  755 
Застлах ти легло от дъждовна тинтява,
Изтъках ти завивка от облачни гънки.
В прозорец с мушкато луната изгрява
И хвойнова порта с мандалото звънка.
От тиха вихрушка откъснах нишки зелени, ...
  933  10 
Сама, като забравена във пепелник цигара...
Като бреза, огъната във лошо време.
Сама като Луна!
****
  705 
Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха. ...
  740 
МОЗАЙКА
Безумно миговете си пилеем...
Скривалище след подло бягство.
Небитието плаши ни със сенки,
а дните ни са плаващ пясък. ...
  720 
Любовта ни бе мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата. ...
  697 
Искам арфа любовна да слушам...
Поглед леден да загърна с огнена страст.
В храма на нимфите няма да влизам.
Тиня прескачам... Не жадувам за власт!
Изгаряш ме с ярост на юлското слънце. ...
  808 
Съдираме душите като дрипи.
Съшиваме съдбите със сплетни.
Убиваме с очи по сипеите змии.
От кървящи думи вечно ни боли.
Опръскани със кал се молим свити. ...
  681 
В памет на М.
Боса стъпва по кървави тръни душата ти -
една катедрала строена в готически стил.
Стените, обвити във черни лиани - рушаха се,
неизпитали срам от порочни сълзи. ...
  820 
ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях... ...
  677 
Уморих се да бродя с душата на скитница.
Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...
Демон тъмен, навярно танцува под маската,
измамно целунал девица във буен екстаз.
Мигом трепнах, щом падна завесата. ...
  709 
Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо. ...
  683 
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят! ...
  776 
МАГИЯ
Душата ми сега гори, изгаря...
пречистила греховните ми длани.
Вълшебно ме докосна със дъха си.
Осъди ме на" смърт „във твойта драма. ...
  652 
ЗАЩО ЛИ
Защо ли се борих толкова стръвно...
Нима заслужава Животът ни всичко това?
Душата ми - чаша разбита, кристална.
Преливах от нежност до горчива тъга. ...
  677 
НЕ МЕ ВИНИ
И аз ще си отида някой ден...
Като сянка в тъмното незрима,
като мълния от мъка заслепен,
като птица прелетна ще си замина. ...
  772 
ПЕСЕН
Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?
Политвам с крилете на белия гълъб
и здравец ти нося от Божия храм. ...
  712 
НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи, ...
  759  10 
ВИК
Когато решиш да си тръгнеш...
Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка. ...
  731 
НА МАЙКА МИ
Не търновската, блудната царица,
покорила всеки цар, обладала всеки враг.
А онази, дребната, жената от народа
със лицето бледо и със поглед плах. ...
  687 
Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...
  725 
Приседнах до брега на паметта
и страстно ослепи ме залеза.
Безброй звезди във мократа трева.
Понесох се сама над твойте бездни.
Едно момче рисуваше момиче... ...
  770 
ЯРОСТ И СЪЛЗИ
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете ...
  1645 
МИГ
Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина. ...
  794 
Аз пиша за изгубеното време,
пред блясъка на чаша тежко вино.
За времето, което ни погубва,
за този ден... с разкаляното дъно.
От тръпката на устните безумни ...
  669 
Мъжете, които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи... ...
  1424  15 
Разплитаме нишка...
Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях. ...
  749 
Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме ...
  699 
Колко нощи сънувам
как литвам нагоре.
Шеметно падам със крясък на птица.
Късче синьо небе във очите проблясва.
Все към тебе пътувам, ...
  999  10 
Душата ми сякаш
ограбена къща.
Зеят вратите разбити.
Прозорците тъмни и празни.
Тръгвам бавно към тебе... ...
  823 
Тази нощ през мен минават релси.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.
Успях ли гордо да премина през блатата? ...
  749 
СПОМЕН
Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши ...
  792 
Познавам мълчанието страшно
на двама обречени...
Цената на ласки спестени
и думи неказани,
лицето от старост и мъдрост ...
  911 
  768 
Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
Стенеше... ...
  807 
Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
безумно се понесе...
Преминах през трънливите пътеки. ...
  910 
Propuestas
: ??:??