vega666
1.704 el resultado
Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
  1415  32 
Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
  2371  27 
Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...
  831 
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...
  1747  20 
На мъртви плажове в тела-черупки
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...
Ехти над глухите реликтов звън. ...
  1200  24 
Този ден ще измине...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина. ...
  1362  23 
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
  1017  17 
Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...
  1153  27 
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава. ...
  1143  26 
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...
  1440  42 
Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...
  1325  18 
Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа, ...
  858  21 
Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...
  967  17 
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...
  786  12 
С благодарност към blackjack12
I. Практика на бавното
Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до девата на всяко движение, на всяка субстанция.
Следова ...
  1659 
Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали
птици
отнесени ...
  1128  18 
Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
  838  16 
Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...
  1870  21 
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...
  945  16 
Просторът е неудържим! И за очите
минават бързо облачните сенки.
От светлините техните сигнали
към синьото преливат
неусетно. ...
  915  10 
Изоставям и тази любов .
Отпътувам.
През девет земи
чак в десета.
Чувствата ...
  934 
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи ...
  1477  23 
Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще, ...
  1197 
В небесната нива
се вглеждаш.
Кой е Сеячът -
неволно се питаш.
Слънцето - ...
  1345  21 
"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата ...
  1641  16 
Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер, ...
  884 
Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...
  1287  35 
"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека!" /blackjak12 - 1980г./
Невинността е в пълната безпомощност.
Само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец.
Истински безпомощният е най-близо до Бога.
Бог ни осезава единствено, когато сме в състояни ...
  1472 
Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...
  1119  40 
Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори. ...
  940 
България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради ...
  1337  29 
Имам само трима велики учители - Минало, Настояще и Бъдеще. За първите двама аз зная всичко, а третият знае всичко за мен!
Често пъти ние търсим чисто земни измерения на божествената мъдрост. А тя е по-скоро свързана с Времето.
Изглежда, че нашият живот и късмет са функция не на това, доколко моралн ...
  1884  42 
В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни, ...
  1675  53 
"Когато искаме да вървим по пътеката на Познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя: необходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно!" /Мисана/
Време - това е Архимедовата сила, която възниква при "потапянето" на малките неща в ...
  2465  18 
Когато ме потърсиш
ще е късно.
Ще бъда някъде далеч
(къде - не уточнявам).
Лъчите слънчеви ...
  1132  31 
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна ...
  985  26 
(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето. ...
  1149  29 
Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
  951  15 
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
  1073  30 
В "Цивилизацията" Кенет Кларк се докосва до прозрението, че причината за деградацията на редица клонове на съвременното изкуство се корени в обстоятелството, че Земното е изучено в значителна степен, а Космическото, пред чийто праг стои вече човечеството, се простира, подобно Океана на Нютон, неизсл ...
  2016  24 
Propuestas
: ??:??