vega666
1.755 el resultado
Постигнал себе си, в далечното се взираш.
Тъмнее бъдещето - хребет недостъпен.
Едно-единствено все още не разбираш:
защо началото на края е бездънно.
Отлитат миговете - черни птици - ...
  804  32 
Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...
  2353  45 
Ако се случи така, че случайно срещнете ваш познат, който не сте виждали от дълго време, а много скоро след това го срещнете повторно, значи сте попаднали на проявление на Закона за повторното действие. Ако никога не сте ходили в Съдебната палата, но ви извикат там за отваряне на завещание по процед ...
  1281  16 
Празнотата е висше състояние. Тя е дуално и противоположно състояние на направеното - пълното. Няма степен на плътност. Когато се отпуснем, не мислейки за себе си и дишайки чрез люлковата техника "тала-юкта", ни изпълва. Като че ли мигом нахлува през фронта на цялото тяло, подобно на тих и невидим в ...
  1386  19 
Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря ...
  1001  39 
Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете, ...
  1196  36 
Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен, ...
  1409  32 
Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.
- Мъниче, дарявам те с моята звездност.
Просто сгуши се, но без да трепериш. ...
  1312  40 
Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни. ...
  1206  26 
Когато сенките загасват светлините
сънувам смъртта на вулканите...
Аз виждам смисъла си предрешен.
Навярно всяка следваща светкавица
ще бъде рана. ...
  535 
Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.
Мистични пръсти са разстлали ...
  1083  23 
Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...
  849  23 
Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...
  1032  19 
Днес вече не търся аз вечния Смисъл...
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.
Днес дочувам само последните шепнещи ноти. ...
  1049  19 
Ти и аз
срещу червения дракон на Времето.
Звезда Нибиру
нахлува с най-мистичния прилив във вените...
Катаклизъм! ...
  920  14 
Не е вина да си безумно влюбен,
когато вятърът докосва с меч челото.
В една илюзия животът се погубва.
Мечтите-спици святкат в колелото.
А твоето сърце кърви до лудост. ...
  1029  31 
Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.
Светът живян е само сън в мъглата ...
  1187  22 
Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака. ...
  1081  26 
Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си - ...
  918  23 
Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал, ...
  951  20 
Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти ...
  1000  25 
Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна. ...
  861  28 
Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
а светлината бързо отзвучава.
Принцесо, ти си моята звезда - ...
  1085  26 
Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -
духът в телата ни - черупки, се прибира.
Като затворници дочакали поредно свиждане, ...
  1607  30 
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...
  1068  26 
Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя, ...
  1083  27 
Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...
  1175  26 
Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик, ...
  1498  21 
Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...
  1229  24 
Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна ...
  1037  12 
Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея - ...
  1352  18 
Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение ...
  884  16 
  1450  18 
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...
  1608  21 
  1054  14 
Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата - ...
  1263  29 
Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко - ...
  1074  22 
Дори и сляпа любовта,
ми дава поглед към безкрая.
Вихрушката на есента
самотен лист ми носи да узная,
че името ти е извезан герб ...
  1395  25 
Научиха ме сложно да разбирам нещата.
Умората на много дни е вкопчена в краката ми.
Тежи ми неочаквано и страшно...
самотният писък на релсата,
човешкият поток, ...
  1524  26 
Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...
  1266  17 
Propuestas
: ??:??