Неистов Хребет

5 may 2015, 20:55 2015-05-06T02:18:56+03:00

Poesía » Filosófica

1015 5 24

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неистов Хребет

Искате да прочетете повече?

Propuestas