ВелинаКараиванова
52 el resultado
Позорна стяга, вечен кръстопът,
ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,
урок-камшик и пляс! по раната на времето,
забит куршум в сърцето на поезията.
Поклон-разпад, отдаване на всичко, ...
ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,
урок-камшик и пляс! по раната на времето,
забит куршум в сърцето на поезията.
Поклон-разпад, отдаване на всичко, ...
666
1
3
Откраднах ти бремето,
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...
705
1
Кога ли от дума вятър ще стихне,
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
663
1
В умерена дума го взе и го погали.
В умерена болка превзе и го похвали.
Умерено с тяжест премери го
колко тежи,
сърцето подъхнало ти отговори – ...
В умерена болка превзе и го похвали.
Умерено с тяжест премери го
колко тежи,
сърцето подъхнало ти отговори – ...
807
4
Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...
746
2
14. Срещата
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...
889
Опитай се да сочиш пъклено
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...
710
Искам силен стих да ме стовари,
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...
730
Ще се отстраня от себе си, за да полетя на крила – понятие чуждо,
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...
545
1
941
3
5
Отвей на Буревей съня,
покажи му отгоре Земята,
целуни го в съня му и с злато
поръси му косата.
Труп неволен той мре под тревата, ...
покажи му отгоре Земята,
целуни го в съня му и с злато
поръси му косата.
Труп неволен той мре под тревата, ...
1049
3
***
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
940
1
Как си утомлен, безволен, да чакаш сивия здрач на съдбите
на окончанията времената да стоплиш само пробити,
без да им натякваш безмислието,
без да тъгуваш по смисъла,
че смисълът, скъпи, намираш го ...
на окончанията времената да стоплиш само пробити,
без да им натякваш безмислието,
без да тъгуваш по смисъла,
че смисълът, скъпи, намираш го ...
687
1
13. Георг
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...
838
1
Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало – ...
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало – ...
625
2
Покрусен си, но ме поглеждаш с онази топла жажда, неутолима.
Как да утоля дланите ти, които ме докосват с боязън,
немеят при извивките,
настръхнали в шепота на пресъхналото ти гърло...
Ридаеш. ...
Как да утоля дланите ти, които ме докосват с боязън,
немеят при извивките,
настръхнали в шепота на пресъхналото ти гърло...
Ридаеш. ...
1053
2
2
Дали съм по истински влюбена.
Дали съм от най недолюбвана.
Дали съм потретила с първите.
Дали съм била, ако ти не осъмваше...
Дали и да мога със вятъра. ...
Дали съм от най недолюбвана.
Дали съм потретила с първите.
Дали съм била, ако ти не осъмваше...
Дали и да мога със вятъра. ...
1084
3
3
Ще изгоря без вопъл и стон,
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот! ...
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот! ...
1007
4
2
Ни трепет, ни мощ, ни звезда ни огряна,
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...
696
2
4
Отявлена надежда, накуп надве-натри,
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...
471
1
Може би сега е най-удобният момент да направя едно отклонение от историята на редуването. История, която започва и свършва както всички истории – в нас – единствено започва и свършва с нас. Кои сме ние? Протегнали ръце към слънцето, в очакване на прекрасния нов ден, изграден само от нашите очаквания ...
1599
4
6
Посегнала на егото,
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение, ...
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение, ...
611
1
2
12. Чук-чук
Симпсън се събуди от главорезницата на шума у съседите. Вечните ремонти през почивните дни. Някъде някой говори, че има живот отвъд тези стени. Че има семейства с главно „с”. Че има утре, което прилича на днес, но никой не прави разлика, а за това и не търси сметка. Явно ремонтът е от из ...
Симпсън се събуди от главорезницата на шума у съседите. Вечните ремонти през почивните дни. Някъде някой говори, че има живот отвъд тези стени. Че има семейства с главно „с”. Че има утре, което прилича на днес, но никой не прави разлика, а за това и не търси сметка. Явно ремонтът е от из ...
978
Таи се по тихите ъгли,
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
542
2
1
11. Огледалото в мен
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...
889
Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...
623
1
3
10. Сън наяве
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...
947
Така автоматизирано времето тече,
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя: ...
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя: ...
673
1
12
9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
882
Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...
479
1
* * *
Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Ч ...
Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Ч ...
839
Ако само за миг ме повикаш по име и аз премълча,
не откъсвай сърцето си, викай ме тихо –
още няколко мига да бъда сама.
Ако само за миг ме докоснеш и почувстваш друга жена,
не откъсвай сърцето си, докосвай ме нежно – ...
не откъсвай сърцето си, викай ме тихо –
още няколко мига да бъда сама.
Ако само за миг ме докоснеш и почувстваш друга жена,
не откъсвай сърцето си, докосвай ме нежно – ...
855
1
2
8. Чили
– Чилика! Чилика! Отвори веднага! – Дафне удряше с юмрук по масивната дъбова врата, покрита с полиуретанов лак с цвят на нар. – Чили пръскаше без жал много пари за външния вид на себе си и вещите си, както и за усещането за сигурност. Чили! Отвори! Вкъщи ли си? – започваше да звучи отчаяно и ...
– Чилика! Чилика! Отвори веднага! – Дафне удряше с юмрук по масивната дъбова врата, покрита с полиуретанов лак с цвят на нар. – Чили пръскаше без жал много пари за външния вид на себе си и вещите си, както и за усещането за сигурност. Чили! Отвори! Вкъщи ли си? – започваше да звучи отчаяно и ...
792
Отморявам се бавно, вживявам се просто,
ако всеки насрещен въпрос
ми отвърне с въпрос, гледам го странно
и продължавам по своя си път.
Скрити улички търся, мразя пошли площади – ...
ако всеки насрещен въпрос
ми отвърне с въпрос, гледам го странно
и продължавам по своя си път.
Скрити улички търся, мразя пошли площади – ...
980
1
* * *
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...
832
1
1
Не, казвам на теб, любов, колкото и да те обичам!
Не, толкова искреност вричам!
Не, виждай ме истинска, неприсъща!
Не, радвай ме с твоята същност!
Не, обичай ме с топли въпроси! ...
Не, толкова искреност вричам!
Не, виждай ме истинска, неприсъща!
Не, радвай ме с твоята същност!
Не, обичай ме с топли въпроси! ...
710
2
7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...
963
Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...
928
5
Бели призраци, облачни клетки,
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...
590
2
4
6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...
872
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
