Отморявам се бавно, вживявам се просто,
ако всеки насрещен въпрос
ми отвърне с въпрос, гледам го странно
и продължавам по своя си път.
Скрити улички търся, мразя пошли площади –
предпочитам да изтъркам някои и друг галош,
но да търся сама изхода, макар и трудно,
без да питам накрая,
а мен
да питат защо.
Съществуваме явно и безпощадно –
спрели сме гарите, свиркаме стоп! ...