Весан
529 el resultado
Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра, ...
  698  19 
Терек див и зъл играе,
сред надвиснали скали,
гръмотевично ридае
и порой сълзи вали.
Но щом в равните поля ...
  1095 
На пода седнала сама
с очи загледани във нищо
се ровеше в куп от писма,
като в студено пепелище.
Държеше листите познати ...
  1346 
След осем часа плътно зад волана
усетих, че заспивам от умора.
Бях тръгнал преди залез от Милано
след цял ден срещи с непознати хора.
Ръмеше ситен дъжд, но в планината ...
  532 
Да бъдеш мъж, Принцесо, означава
да претвориш Жената в идеал
дори, когато тя не заслужава
да бъде част от него. Да си дал
от себе си възможния предел, ...
  1085  19 
Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...
  1268 
Да те помоля искам, да забравиш.
А честно да ти кажа, не ми пука
дали желаеш и какво ще правиш,
не ме вълнува вече! Само скука
остана в мен, след толкова години, ...
  895  13 
Ей тази битка с край предизвестен
от памтивека води се. В окопа
на дамата, мъжът да легне в плен
се бори. Тя пък да докопа топа!
  702 
И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...
  676 
И вихме, и квичахме, и стенехме от болка,
защото гмеж бездарна от алчни политици
ни клатеше брутално. И пак ни клати! Колко
управници престъпни от нашата душица
доволно дебелеят - и сини, и червени, ...
  719 
Себе си единствено в самотата намираме,
и щом се намерим в нас самите, съзираме
всички тези, които в самота са ни близки.
С тях единни сме, даже и когато не иска
обществото да бъдем. Колко то ни разделя, ...
  794 
Заспах на неудобен стол
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони ...
  601  11 
По времето на мъдрия ни цар,
преславен син на стария Асена,
край яките стени на Търновграда,
в болярски дом, род благороден, стар,
живееше красавица засмена ...
  978 
"Приятелю, братко ти мой талантливи!"
Признавам си честно, с ръка на сърцето,
че в себе си нося душа суетлива
и тайно се надам след време "Поета -
за мене да кажат - бе той!" Но едва ли! ...
  658 
В полето бяхме с нея в късен час.
Аз докоснах с трепет нежни устни.
„Люби ме ти до болка, до екстаз,
с мен бъди брутален и безчувствен!”
Сетне уморена ме помоли нежно: ...
  2602 
Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй!?) ще си говорим.
Дай боже, от отсрещния балкон ...
  752 
На смрад и гнъс привикнах аз!
С един полуизгнил "Камаз"
извозвам тухли, пръст, бетон,
кубици филц, боклуци. Тон
след тон на сметището кално ...
  963  12 
Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
И пътувам сред полето, ...
  7466 
При нея влязох в късен час.
Тя бе заспала - засияла
навън луна бе – одеяло
бе свлякло се от фин атлаз.
По гръб лежеше тя, открила ...
  1758 
Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете,
ту под сламената стряха ...
  7137 
Чудесен ден. Мраз, слънце вън,
а ти все още в сладък сън
унасяш се. Стани любима,
с очи щастливо засияли
срещни Аврора бореалис, ...
  11174 
Не ща за думите си прошка,
макар и да звучат сексистки,
аман от "учени" кокошки,
да кукуригат дето искат.
  811 
В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата, ...
  1858 
Благодаря ти, Боже, че я има
жената, на която от години
съдбовно съм обречен. Постижима,
все по-желана и необходима,
тя в мойта същност, Господи, премина ...
  851  20 
Лист, отронен във късната есен,
струна, пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене ...
  531 
Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера, ...
  747 
Ще изпълзя от болната утроба
на столичния нощен водевил.
По кожата ми лудо ще се стича
неонов водопад безстрастна злоба.
Студено безразличен, но със стил, ...
  583 
Да се завърнеш в къщата на тъщата,
когато си обръгнал като куче
на ругатни и болка и със същата
перфидна подигравка да научиш,
че си потребен колкото каиша ...
  1696 
Вятър ли те гони над предели снежни,
давиш ли в притони тъмни, обич нежна,
гаснеш ли от жажда сред жарки пустини,
или бури раждаш в небесата сини,
тичаш ли самичък в мрачните усои, ...
  500 
От звезден прах ще изтъка воал!
Бяло злато лунна светлина
Изумруди тайнствено огряли
Черната безмерна длъбина
Алена зора над снежен връх ...
  625 
Фантазията – всепризнат художник,
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна ...
  880  25 
Червеното око на светофара
изплака с болка кървави сълзи
над малкото телце, преди кошмара
да бъде осъзнат, да пропълзи
в съзнанието, през лепкавите бездни ...
  598  14 
Аз пък да ти кажа, бате,
съм роден у Факултето.
Моят дядо, будалата,
някъде преди Девети
взел, че купил там место. ...
  559 
Чухте ли добрата новина,
братя мои, мои бедни братя!
Наш`та гордост, слава, светлина
пътеводна в мрака, наш`то злато
скътано на топло в парламента, ...
  864  13 
Че не съм съвсем нормален,
е безспорна диагноза,
щом убийствената проза
на театъра банален,
ежедневие наречен, ...
  495 
Та, казвам ви, седнах пред празния лист.
Решил бях да нижа възвишени строфи.
Нали съм си, божем, поет и артист,
а не селяндурин и прост кат` картоф,
та виках си, значи, какъв е проблема ...
  1807  10 
Научи ме да вярвям във хората, Господи,
помогни ми да виждам светлината в очите
на човека до мен, да се радвам на простите,
ежедневни неща. Нека, Боже, добрите,
топли, искрени чувства да не бягат от мен, ...
  810  12 
На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне ...
  646  16 
Не ме закачай! Днеска съм противен
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза. Мракът е сетивен
във гъстите талази неуспели
на вените досадните окови ...
  583 
Не мина много, може би година
и Милохнев се влюби в дъщерята
на местен благородник. Скоро сватба
с отбрани ястия, с реки от вино
вдигнаха. Дарени пребогато ...
  673 
Propuestas
: ??:??