Воркосиган
63 el resultado
Високи стени... в безплътно зелено,
напомнят ми воят на буйно море.
Сън самодивски отпивам безмерно...
Стереопорна е стаята на всички съдби.
Стара е! Колкото може да бъде ...
напомнят ми воят на буйно море.
Сън самодивски отпивам безмерно...
Стереопорна е стаята на всички съдби.
Стара е! Колкото може да бъде ...
643
3
Плаче ли ти се мила? Плачи, плачи...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами ...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами ...
590
2
Виждах я... падаше към земята бавно, но сигурно. Самотно отделила се от събратята си капка вода. Един слънчев лъч, незнайно как отделил се от облачното небе, я осветяваше и през създалата се призма виждах пеещите, диво танцуващи цветове на дъгата. Дъга обаче нямаше, имаше го единствено тежкото, лепк ...
913
1
Мъглата е лека, тиха, свенлива,
дърветата гали с ледени пръсти,
дъждът се рони по улиците криви,
навън сам се лутам по алеите празни.
Усмивки... ...
дърветата гали с ледени пръсти,
дъждът се рони по улиците криви,
навън сам се лутам по алеите празни.
Усмивки... ...
1448
1
5
Листата покапали, сухи, напукани.
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...
585
3
Стената е празна, плаче самотна,
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание, ...
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание, ...
645
7
Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя. ...
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя. ...
632
5
Зима...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали... ...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали... ...
663
6
Полет... стремглав, безкраен полет; безумна цветова смесица с ослепителна яркост изпълва пространството около мен, до най-отдалеченото ъгълче на възприятията ми; наоколо се стелят тежки вибрации, пронизват съществото ми; застопоряват ме в балон, пълен с безвремие, а след това ме изстрелват нататък к ...
1023
4
Протяжен, монотонен, есенен следобед лъкатушеше пиянски по улиците на измисленият ми, анимационен град. Карикатурните образи се лутаха хаотично, безпредметно подобие на Брауново движение, в безличната неделя. Блъскаха се един в друг, спъваха се един в друг, минаваха един през друг... без да се погле ...
800
3
I am the key to the lock in your house
That keeps your toys in the basement
And if you get too far inside
You'll only see my reflection
It's always best when the light is off ...
That keeps your toys in the basement
And if you get too far inside
You'll only see my reflection
It's always best when the light is off ...
1178
2
Празно пространство... Бледа, болна луна.
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми, ...
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми, ...
535
6
Лежа на пода, пуша отегчено, а наоколо разпръснати летят недостъпни за съзнанието ми идеи. Мислите ми са се разтекли по земята и са образували малка заблатена локва. Някакво цвете се опитва да порасне. Не успява при цялото си старание. Скучно ми е. Мисля единствено за Нея, а Нея я няма. Вкиснал съм ...
1064
9
- Мишел, какво се случи с нас?
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
947
4
Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...
842
3
Камератa е разфокусирана и се тресе. Писна ми от пияни оператори. Смисъл, обаче, се вижда добре. Напук на кинематографията.
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по крака ...
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по крака ...
865
6
Стоя на ръба на малко облаче звезден прах, мятам краката си като малко дете, а погледът ми е вперен право напред. Покълнали на ничие парче Вселена класове несбъднати мечти, плуват из тежкото пространство. Шумолят като полъхнати от нощен вятър есенни листа. Мишел прави всевъзможни пируети из въздуха ...
965
4
-Мхмгхъхъкх. Ъ. Какво, по...!?
Хиляди метални крачета топуркат по външната страна на съзнанието ми. Впиват се безпощадно, насъскани от нечий... друг Смисъл. Пробиват черепа. Усещам обсидиановите им остриета като сутрешен, пролетен вятър. Наточени като стомана лъчи отстраняват хирургически минингата ...
Хиляди метални крачета топуркат по външната страна на съзнанието ми. Впиват се безпощадно, насъскани от нечий... друг Смисъл. Пробиват черепа. Усещам обсидиановите им остриета като сутрешен, пролетен вятър. Наточени като стомана лъчи отстраняват хирургически минингата ...
863
5
- И какво следва? - попита ме Мишел - разтърси крилцата си ръсейки от вълшебният прашец, навсякъде около себе си.
-Нищо - отговорих й. - Всепоглъщащо Нищо. И все напред, нали не сме някакви смешни човечета, ограничаващи се само с едно съзнание. Нали из тях пътуваме и градим Характери.
- Знеш ли, пос ...
-Нищо - отговорих й. - Всепоглъщащо Нищо. И все напред, нали не сме някакви смешни човечета, ограничаващи се само с едно съзнание. Нали из тях пътуваме и градим Характери.
- Знеш ли, пос ...
1424
5
Звук. Единствен, самотен звук прокънтя. И всичко започна с него. С него и ще свърши. Изсипа се на дребни вековни кристали из празнотата и я преобрази до неузнаваемост. Даде началото на Вселените-Симфонии и ги разпръсна навсякъде, из всекиго. А те започнаха своеобразното си боричкане, напълно отдаден ...
1466
13
Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И ...
895
10
Кристина и Нели стояха в задънена прашна улица в центъра на града и пушеха, без да разговарят. Беше пуста, тиха и някак си безутешна вечер. Телата им сгушени едно до друго леко трепереха, зъбите им тракаха, а вперените им един в друг стъклени погледи не се разделяха нито за секунда. В последвалия мо ...
1182
6
Последните отблясъци на кърваво-червената лятна луна се стичаха по ъглите на прозореца ми, заминавайки си заедно с чувството ми за самосъхранение. След себе си оставяха малки лепкави капчици безвъзвратност. Затворих очи или ги отворих - не помня. Помня само луната, себе си и... нея. Не бях спал - от ...
1134
7
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
